Концерт за цигулка и оркестър

Висока оценка получава и неговият КОНЦЕРТ ЗА ЦИГУЛКА (1950). След премиерното изпълнение от Хансхайнц Шнеебергер под палката на Паул Захер в Базел на 24 януари 1952, веднага правят записи и Волфганг Шнайдерхан под диригентството на Ернст Ансерме за „DECCA”, Пол Клинг с оркестъра на Луисвил, Йозеф Сигети и други прочути цигулари. А критиците пишат: „Концертът на Франк Мартен трябва да се счита за едно от най-добрите произведения на ХХ век в този жанр. Това е много красива, лирична творба. Самото начално оркестрово tutti веднага съдава незабравима, магична атмосфера, амалгама от импресионизъм, джаз, модална хармония и докосване до 12-тонова техника”; „Произведение с голяма красота, изпълнено с яснота, сдържаност и достойнство... и с умението на Мартен да комбинира и контрастира деликатно оригинални звучности”; „Текстурата прекрасно сияе със своята полупрозрачност и бистрота”. Самият автор споделя: „Започнат веднага след композирането на „Пет песни на Ариел” (по „Буря” на Шекспир), цигулковият концерт е запазил – особено в самото си начало – същата загадъчна и донякъде приказна атмосфера, дори е цитиран мотив от песните, който прозвучава във валдхорни в шестнайстия такт. Появяват се и други елементи, по-лирични, дори емоционални, но винаги отново се връща образът на Ариел, далечен и загадъчен в края на първа част и при встъпването на солиращата цигулка във втората част или пък витален, фантастичен в началото на финала. Тук няма нищо „аранжирано”, просто бях останал донякъде в плен на очарованието от острова на Просперо”.