Франк Мартен

ФРАНК МАРТЕН е не само най-значимият швейцарски композитор на ХХ век, но и една от признатите, интересни фигури в музикалната култура на своето време. Произхожда от стара хугенотска фамилия, десетото дете на калвинистки пастор в Женева. От ранна възраст започва да композира и докато следва математика и физика в Женевския университет, паралелно учи композиция при Жозеф Лобер. През 20-те години се сближава с известния създател на логоритмичния метод Емил Жак-Далкроз, преподава в неговия институт музикална теория и импровизация, същевременно и в Женевската консерватория. По-късно е преподавател по композиция във Висшето училище за музика в Кьолн, създава и собствена музикална школа (Technicum Moderne de Musique). Основава Асоциация за камерна музика в Женева, която ръководи като пианист и клавесинист десет години, а през 40-те години оглавява Асоциацията на музикантите в Швейцария. Той получава широко международно признание – най-високите награди за изкуство в Женева, Париж, Северен Рейн-Вестфален, Филаделфийската филхармония, Ордена за заслуги на Федерална Република Германия и много други. Почетен доктор е на университетите в Женева, Лозана, Римската Академия „Санта Чечилия”, почетен член е на Академиите за музика и сценично изкуство във Виена и в Грац, член на Белгийската Кралска академия на науките, литературата и изящните изкуства. В творчеството си Франк Мартен гради оригинален собствен стил, като използва принципи на додекафонията, но без да отхвърля класическата тонална система и изпълва своите партитури с изобретателно ритмическо разнообразие. Пише във всички жанрове – Реквием, Меса, оратории („Голгота”, „In terra pax” и др.), симфонични и камерни творби за различни солови инструменти и ансамбли, вокални произведения („Sechs Monologe aus Jedermann”, „Et la vie l'emporta”), опера „Буря” по Шекспир, много театрална музика по религиозни текстове („Le Mystère de la Nativité” и др.). Сред шестнайсетте му концертни опуси за всички инструменти най-голяма популярност са получили „Малка концертна симфония” (за арфа, клавесин, пиано и два струнни оркестъра) и Концертът за седем духови инструмента, тимпани и други перкусионни инструменти и струнен оркестър.