Вариации и фуга по тема на В. А. Моцарт за оркестър оп.132

През 1928 г. по инициативата на диригента Саша Попов в България се създава първия симфоничен оркестър - Академичен симфоничен оркестър (АСО), от който израства днешната Софийска филхармония. Любопитно е как в репертоара на състава, седем години след сформирането му, у нас за първи път звучат Вариации и фуга върху тема от Моцарт оп. 132 от Макс Регер (1873 -1916). За това музикално събитие свидетелства в дневниците си „Музикални драски и шарки” Марин Големинов: „27 юни 1935 г. – тази вечер с проф. Андрей Стоянов си направихме хубава разходка към Борисовата градина… Разбира се, разговорите ни бяха на теми все из областта на музиката, или по-точно казано, из сферите на художествените явления. Разменихме мисли върху вариациите за оркестър от Max Reger върху една тема от Mozart . Изпълнението им от АСО под диригентството на Саша Попов беше добро, с тази малка забележка, че темата се фразираше зле… Особено ми хареса вариацията във F dur, където челите имаха темата в нейния първоначален ритъм. Намирам, че фугата не е на висотата на другите части, както някои твърдят. Има нещо, което ѝ липсва”. Ето това е чуло критичното „ухо” на 27-годишния композитор. Непознатата в България творба е изпълнена 20 години след нейната премиера в Берлин, състояла се на 5 февруари 1915 г. под диригентството на Макс Регер. Започнал своя път в руслото на късния романтизъм, немският композитор изпитва силното влияние на Вагнеровия стил. „Когато на петнадесет години за първи път чух „Парсифал” в Байройт, две седмици плаках, а после станах музикант” - казва Регер. Но в чудата хармония (за войнстващите брамсианци и вагнерианци), той е горещ поклонник и на Брамс. Не случайно неговите импозантни майсторски вариации по тема на Хайдн са творчески импулс за Регеровите вариации по Моцарт. На почетно място в сърцето му стоят класическите идеали за музиката - най-вече преклонението пред Йохан Себастиан Бах. Привличането към полифонията, към старинните инструментални форми съставляват силата на неговата величава музика за орган и за пиано (7 фантазии на хорални теми, Фантазия и фуга върху тема BACH, вариации и фуги върху теми от Бах, Телеман, Бетовен). „Мога да мисля само на езика на полифонията.” - отбелязва композиторът – „Не съществува друга по-свободна форма от фугата”. В многожанровата палитра на неговото творчество, камерните ансамбли са другата му голяма страст. Регер е професор по композиция в Консерваторията в Лайпциг, концертира като пианист и диригент, с голям успех ръководи Придворната симфонична капела в Майнинген. Връх в симфоничното му творчество са двата цикъла Вариации и фуга по тема на Хилер (1907) и Моцарт (1914). Темата на Моцарт взима от първата част на клавирната соната в ла мажор К. 331, написана от Волфганг Амадеус през 1783 г., изградена също във формата на тема с вариации в изящния ритъм на сицилиана. Регер построява композицията си с осем вариации и заключителна фуга. Своебразен е неговият неокласицизъм - от една страна е поривът да възроди в нова светлина стила на епохата, но заедно с това той говори с музиката си на съвременен език. Мотивната разработка на темата в разнообразна оркестрова фактура е обгърната с аромата на късноромантичната хармония - хроматизми, необичайни тонални съпоставки. Регер разгръща симфоничната форма с голямо майсторство. Някои от вариациите са съвсем свободни. „Единствено идеята обезпечава нарастването, не разкоша на багрите” – репликира онези, които възхваляват дарбата му на умел оркестратор. По-късно прави версия на творбата за две пиана, в която променя осмата вариация.