Макс Регер

Започнал своя път в руслото на късния романтизъм, немският композитор изпитва силното влияние на Вагнеровия стил. „Когато на петнадесет години за първи път чух „Парсифал” в Байройт, две седмици плаках, а после станах музикант” - казва Регер. Но в чудата хармония (за войнстващите брамсианци и вагнерианци), той е горещ поклонник и на Брамс. Не случайно неговите импозантни майсторски вариации по тема на Хайдн са творчески импулс за Регеровите вариации по Моцарт. На почетно място в сърцето му стоят класическите идеали за музиката - най-вече преклонението пред Йохан Себастиан Бах. Привличането към полифонията, към старинните инструментални форми съставляват силата на неговата величава музика за орган и за пиано (7 фантазии на хорални теми, Фантазия и фуга върху тема BACH, вариации и фуги върху теми от Бах, Телеман, Бетовен). „Мога да мисля само на езика на полифонията.” - отбелязва композиторът – „Не съществува друга по-свободна форма от фугата”. В многожанровата палитра на неговото творчество, камерните ансамбли са другата му голяма страст. Регер е професор по композиция в Консерваторията в Лайпциг, концертира като пианист и диригент, с голям успех ръководи Придворната симфонична капела в Майнинген. Връх в симфоничното му творчество са двата цикъла Вариации и фуга по тема на Хилер (1907) и Моцарт (1914).