"Ноктюрни", за симфоничен оркестър ("Облаци", "Празници", "Сирени")

А през 1899 се раждат и трите НОКТЮРНИ, инспирирани до голяма степен от платната на художника Джеймс Уистлър. Като предисловие Дебюси пише: „Понятието Ноктюрни е интерпретирано тук в по-общ, декоративен смисъл. То не определя обичайната форма на ноктюрно, а предава всички впечатления и нюанси на светлината, които заглавията внушават. „Облаци” създават неизменния образ на небето и бавното движение на облаците, изчезващи в сиви тонове, леко примесени с бяло. "Празник" носи вибриращия, танцувален ритъм на атмосферата, с внезапни проблясъци от светлина. Има и епизод на шествие, химерно видение, което преминава през празничната сцена и се слива с нея. Но фонът остава неизменно същият: празник, примесващ музика и прашинки светлина, които се вливат в космическия ритъм. "Сирени" изобразява вълните, посребрени от лунната светлина, морето и неговите безбройни ритми, чува се и тайнствената песен на сирените, които се смеят и изчезват". Френските критици определили „Ноктюрни“ като звукопис на трите стихии – въздух, огън и вода, или израз на три състояния – съзерцание, действие и екстаз. Дебюси постига характерната атмосфера в трите контрастни части с тънка игра на всички възможни темброви нюанси в различен тип оркестър – по-малък състав, с деликатна матовост без медни инструменти в „Облаци“, бляскаво пълнозвучен в „Празници“, а в „Сирени“ добавя и женски гласове – осем сопрани и осем мецосопрани. текст - Анди Палиева