Клод Дебюси

„Символистична по дух и импресионистична по техника” наричат музиката на Клод Дебюси (1862-1918). И наистина неговият език, образност, естетика резонират с много от идеите на импресионизма в изобразителното изкуство, но и на литературния символизъм. В изтънчения музикален свят на френския майстор - чувствен и поетичен, можем да доловим същия спектър от чисти трептящи цветове или играта на забулени смисли. В залеза на 19 век, Дебюси тихо, но радикално разпръсва нов подход към музикалните изразни средства – мелодиката, хармонията, ритъма, звуковите багри – и има вдъхновяващо влияние върху развитието на музиката в 20 век. „Обичам страстно музиката и защото я обичам, се опитвам да я освободя от бремето на традициите, които я задушават. Тя е свободно изкуство, без предели, като елементите, като вятъра, небето, морето!” – изповядва френският Майстор. И ни завещава великолепни произведения: операта „Пелеас и Мелизанда”, оркестровите „Ноктюрни”, „Морето”, „Иберия”, „Следобедът на един фавн”, клавирните 24 прелюди, „Образи”, „Бергамаска сюита”, „Детски ъгъл” и др. Дебюси написва две рапсодии. Първата от 1910 г. е за кларинет и пиано, конкурсна задача за традиционните състезания - изпити за различни инструменти в Парижката консерватория в края на учебната година. А Втората, започната всъщност преди нея е за саксофон и оркестър.