Оратория "Жана д’Арк на кладата"

Големият френски композитор с швейцарски корени АРТУР ОНЕГЕР (1892 – 1955) пише драматичната оратория „Жана д’арк на кладата“ по поръчка на руската актриса, танцьорка и меценат на изкуството Ида Рубинщайн. Тя споделя засиления интерес на френската интелигенция през 30-те години на 20 век към средновековната култура. Няколко възстановки на средновековни мистерии и игри в Париж я вдъхновяват да създаде мистерия за Жана д’Арк – националната героиня на Франция от 15 век. По Божията повеля девойката повежда френската армия в няколко битки по време на Стогодишната война и проправя пътя на Шарл VII към престола. Пленена от бургундците, продадена на англичаните, е обвинена в ерес. Осъдена с политически машинации от църковен съд, 19-годишна е изгорена на кладата. 25 години по-късно делото ѝ е преразгледано и е оневинена. През 1909 папа Пий X я обявява за блажена, а през 1920 папа Бенедикт XV я канонизира и причислява към светците-покровители на Франция. За либретист композиторът привлича знаменития поет и драматург Пол Клодел. Той разгръща темата „Жана д’Арк” в нова светлина. Основният акцент е върху момента на смъртта ѝ, върху победата на духа, който разкъсва телесните окови, воден от огромната любов на мъченицата към своя народ. Вечният въпрос за ценността и смисъла на жертвата в името на родината, на идеите, резонира силно по онова време във Франция, когато се раждат организации като Националния фронт и Народната музикална федерация, противопоставящи се на фашисткото настъпление. С тази творба Ида Рубинщайн планира да продуцира музикално-сценична „Тетралогия на злото“, в която да включи още Дариус Мийо и Игор Стравински. Но заради избухването на Втората световна война единствената завършена част остава „Жана д’Арк на кладата“. Онегер и Клодел работят над произведението в изключителна симбиоза. Поетът споделя: „Музиката на Онегер не илюстрира текста ми, тя го разкрива. „Жана д’Арк” е драматична поема, в която музиката и словото са два пламъка на един и същи огън”. Ораторията е белязана с много новаторства. Тя е изградена на принципа на ретроспекцията и е сред първите образци на подобна драматургия в съвременния театър. Жана е прикована на позорния стълб в очакване на екзекуцията, събитията от нейния живот се възвръщат като спомени и видения. Каноните на ораториалния жанр също са разчупени – музиката е в уникален синтез с различни театрални форми (от средновековни сценични действа през идиоми на японския театър Но, алюзии с класическия френски театър и съвременния тотален театър). Традиционните речитативи, които разкриват повествованието са заменени с декламационни диалози. Главните роли на Жана и брат Доминик, както и някои второстепенни персонажи, са поверени на актьори. Онегер композира тази монументална фреска във въздействащо и богато взаимодействие на всички музикални компоненти в симфоничния оркестър и хора, солистичните и декламационни партии. Творбата се разгръща в Пролог и 11 сцени, които преливат без прекъсване в настояще и минало, реално и въображаемо. Завършена през 1935, тя е изпълнена за първи път с грандиозен успех в Базел на 12 май 1938 под диригентството на Паул Захер с градския хор и оркестър, и Базелския момчешки хор. Ида Рубинщайн играе Жана д’Арк. Мрачният Пролог, добавен шест години по-късно (1944) очертава разделената Франция по време на Стогодишната война и през 1940 г. В него композиторът въвежда хора като събирателен образ на разноликия народ, както и някои важни лайттеми – мотива на камбаните, 130-я псалом „De profundis clamavi” („От дълбините те зова”), който по-нататък ще има съществена драматургична функция. Съвсем кратката I сцена „Гласовете на небето” представя прикованата към позорния стълб Жана. Тя тревожно се вслушва в зловещия вой на кучетата (тук Онегер използва един от най-ранните електрони инструменти Онд Мартено) и песента на славея, вплетена с любимата песен от детството ѝ „Тримазо”. Тези символистични предзнаменования композиторът превръща също във важни лайтмотиви. Те очертават двете противостоящи сфери – на злото и доброто. Сюжетната завръзка е експонирана във II сцена „Книгата” – при Жана идва брат Доминик, който разгръща и чете Книгата на нейния живот. В „Гласовете на земята” (III сцена) връхлитат силите на злото с присъдата върху Орлеанската дева: „Еретичка! Вещица! Враг на Бога, враг на краля! Враг на народа!”. Рязко се променя в остро дисонантен план и хорово-оркестровата палитра. Озверялата тълпа скандира обвиненията на латински, езика на съдниците на Жана. Следващата сцена „Жана, предадена на зверовете” алегорично разкрива истинската им същност. Процесът, довел до изгарянето на девойката е исторически фарс. Клодел и Онегер майсторски го прекрояват в смехотворна съдебна церемония, предадена с ярки музикални пародии и стилизации. За председател на процеса се самопредлага Шопарът (Поркус на латински език и Кошон на френски, явен намек за известния епископ Кошон, осъдил Жана), съдебните заседатели са кухоглавите овце, а секретар - Магарето. Кинематографично с рязка смяна на „кадъра” в V сцена „Жана на стълба”, отново се връща диалогът ѝ с Доминик. Следва втората алегорична фарсова сцена „Кралете или изобретението на една игра с карти”, която разкрива предопределената съдба на Жана в задкулисието на политическите сделки. Сцената с играта се развива в ритъма на гавот и в необароков стил. В нея участват кралят на Франция (придружен от Нейно Величество Глупостта), кралят на Англия (с Нейно Величество Високомерието), херцогът на Бургундия (с Нейно Величество Скъперничеството) и ... Смъртта (с Нейно величество Похотта). Но абсурдно, оказва се, не те са важните, а валетата, които са дейните фигури в безумната игра. Едно от тях – Гийом дьо Флавий (също реално историческо лице) „изгубва” Жана в залога си. Лиричният контраст в композицията настъпва в VII сцена „Катрин и Маргьорит”. Около Жана се явяват нейните светици-закрилници, звучат чудните църковни камбани от родното ѝ село Домреми, темата „De profundis”. Тя си спомня небесната заръка да ескортира Шарл до мястото на коронацията. Кулминацията се разгръща в живописната пъстра VIII сцена „Кралят отива в Реймс”. Народът празнува обединението на страната, карнавално-алегорично олицетворено от Хубавото жито от Север и Майката-Бъчва с пивкото вино от Юг. Песни във фолклорен дух оживяват веселието, кралят на Франция е посрещнат в Реймс с древен рождественски химн и изпратен с триумфален марш. Но звукът на тържествените камбани се прорязва с грозни дисонанси. Последните три сцени в ораторията (IX – XI) разкриват психическата трансформация на Жана. Тя е омерзена и отчаяна от предателството на краля, от злостните хули на народа. Но със спомените за блаженото си детство, за ласкавата закрила на Св. Катрин и Св. Маргьорит, за чудодейното откровение, с което намира своя меч, се изпълва с любов и вяра в своята мисия. Музиката събира всички лайтмотиви на доброто и светлината. Особено съкровен момент е сцената „Тримазо”, когато Жана запява любимата си молитвена песен. Готова да се превърне в жертвената свещ за свободата на Франция, тя разкъсва в пламъците на кладата веригите на тленността, призовавана от Дева Мария и светиците. Нейната вяра пропива в сърцата на хората, преклонението пред подвига ѝ звучи в заключителния апотеоз: „Най-висшата проява на любов е да жертваш живота си за ближния!” Първото изпълнение в България на „Жана д’Арк на кладата“ от Онегер е преди 42 години – на 28 май 1984 в Пловдив под диригентството на Добрин Петков със солистите: Бистра Манахилова, Добринка Янкова Весела Зорова, Димитър Беров, Евстати Димитров; Пловдивската филхармония, Детски и Филхармоничен хор при Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев” с диригенти Крикор Четинян, Милена Начева. Рецитатори са Радосвета Василева (Жана д’Арк), Никола Николов (брат Доминик), Стефан Попов и Веселин Мезеклиев; режисьор е Николай Ламбрев. Софийската премиера със същия изпълнителски състав е на 2 юни 1984 в зала „България” на Международния фестивал „Софийски музикални седмици”. текст - Янина Богданова ЖАННА Д’ АРК НА КЛАДАТА АРТУР ОНЕГЕР Поема от Пол Клодел Преведе: М.Хаджимишев ПРОЛОГ ХОР: Бе мрачно! Цяла Франция бе празна и тиха! Непрогледен мрак бе скрил на кралството образа! И Божият дух, вечен и жив, бдеше в този хаос на зла воля и съвест, на страст и доброта. И тъмата бе скрила на кралството образа. И Божият дух бдеше в този хаос, безреден на духа, в този хаос на мисли и дела! И Божият дух бдеше в този хаос на страст и доброта, в този хаос на зла воля и съвест ! СОЛО СОПРАН: Из бездната на мрака аз въздигнах духа си към теб, Боже! Ах! Боже! Забавиш ли се още. Кой? Ах кой би смогнал теб да подкрепи? ХОР: Бе мрачно! Цяла Франция суетна бе и тиха! Непрогледен мрак навред подтискаше страната! Непрогледен мрак бе скрил на кралството лицето! Ти, който носиш на щит лъвът с ръката еднорожка! Щит бъди Ели, Фортис, Исхирос. ГОВОР: Появи се там девойка с име Жанна! ХОР: Но имало там дева с име Жанна! Кой? Кой? Кой ли е чувал нещо на туй подобно? Но земята ражда ли плодът си в ден един? Може ли също народът да бъде заченат в миг? Из тази черна мрачна нощ отправям аз духът си към теб, Боже! ГОВОР: Появи се там девойка с име Жанна! ХОР: Божие дете! Как така? Божие дете! Ха, ха, ха! ГОВОР: Трябва ли Франция навеки да бъде разкъсана на две? ХОР: Божие дете! Ха, ха, ха! ГОВОР: Това, което Бог е обединил, човек не бива да дели! ХОР: Божие дете! Ха, ха, ха! Таз обич, братя що свързва с братя. Кой? Кой би могъл нас от нея да лиши? Нито злият властник, ни унинието в скръбта ни, нито светъл порив, нито низостта! ГОВОР: Появи се там девойка с име Жанна! ХОР: Цяла франция в тъма лежеше дива. И бездънен мрак бе скрил на кралството лицето. ГОВОР: Появи се там девойка с име Жанна! Сцена I „Небесните гласове” ХОР: Жанна! Жанна! Жанна! Сцена II БРАТ ДОМИНИК: Жанна! Жанна! ЖАННА: Кой ме вика? Кой е този, който ме повика? /говор на фон/ Кой този, който изрече името ми Жанна? БРАТ ДОМИНИК: Нима не ме позна? ЖАННА: Познавам доминиканското ти облекло – бялото расо и черната наметка. БРАТ ДОМИНИК: Бялото ми расо, което моите събратя от Париж и Руан оскверниха с такова петно, което не се очиства нито с хума, нито с чувен! ЖАННА: Брате Доминик! Божията милост и кръвта на невинната девойка са достатъчни, за да го очистят! БРАТ ДОМИНИК: И тъй, Жанна! Сестро моя, ти ме позна! ЖАННА: Брате! Брате Доминик, Ние сме твари с еднакви руна и аз съм една от стадото, която познава гласа на своя пастир! БРАТ ДОМИНИК: Жанна! Моите братя и синове станаха изменници! Те, които трябваше да бъдат могъщия глас на истината, се превърнаха в твои обвинители и палачи, въпреки волята на Всевишния! И, тъй като словото им, изречено над молитвено сбрани длани се размъти с неправди, то аз, самият Доминик, слезнах от небесата при тебе с тази книга. ЖАННА: Доминик! Брате Доминик! През последните, най-тежки за мен времена виждах край себе си множество писачи с остри пера! БРАТ ДОМИНИК: И всичко написано от тях е събрано в тази книга! ЖАННА: Нима и страшният глас, който ме разпитваше и думите изписани от перата, които неуморно скърцаха по пергаментите, са се превърнали във книга? Цяла книга! Но аз... не зная да чета. БРАТ ДОМИНИК: Жанна, за да проумееш книгата, която ти нося, не е нужно да знаеш нито А, нито Б. Тази грамада от словеса, която драскачите са написали на селския си латински (смесвайки го с говорите на Лимож, Фуар и Кутанс), е преведена от ангелите в небето за вечни времена! ЖАННА: Чети тогава, брате! В името на Бога! Аз ще надниквам през твоето рамо! БРАТ ДОМИНИК: В името на Отца и сина и на светия Дух, Амин! ХОР: Амин! Амин! /Жанна се прекръства с вързаните си ръце/ Сцена III „Земните гласове” БРАТ ДОМИНИК: Жанна! Жанна! Жанна! Вещица! Еретичка безбожна! Вдигна цял народ! Краля заблуди! Бога възмути! На клада! Да гори! Да гори! ЖАННА: Вещица? Еретичка? Безбожна? Братко Доминик! Това ли е Жанна д’Арк? Възможно ли е? Аз ли съм това? XОР: Вещица! Еретичка! Безбожна! Жанна! Жанна! Жанна! Стига! Стига Стига! Махнете я! На кладата! Да гори! Да загине! Вещица! Еретичка безбожна! ЖАННА: Нима духовниците, пред които благоговеех; и сънародниците ми, които обичах, мене днес винят? Нали бях малката им Жанна? Тяхното клето дете? Наистина ли искат да ме изгорят? Нима наистина искат да ме изгорят жива? БРАТ ДОМИНИК: Ти си слушала небесни гласове! Чуй сега как са ги тълкували тук на земята и какво са запомнили! Чуй земните гласове! СОЛО БАС: Mulier spiritum pythonis habens Anima, que declinaverit ad magos et ariolos et fornicata fuerit cum eis. Ponam, ponam faciem meam comtra eam et interficiam eam de medio populi mei. (Жена, носеща душа на вещица, която се спусна върху заклинателите и гадателите, за да се сношава с тях. Аз ще насоча лицето си против нея и ще я изтребя от средата на Моя народ.) ХОР: Joanna! Lex est! (Такъв е законът!) ТЕНОР СОЛО: Joanna! ХОР: Hic, hic, hic, hic, Hic est Joanna! Hic,.haec, hoc, Hic, haec, hoc, Hic, haec, hoc Hic ect Joanna pecatrix! (Тук, тук, тук, тук, Ето я Йоана! Ето, това, това, Ето я Жанна грешницата!) СОЛО ТЕНОР: Stryga! Haeretica! (Вещица! Еретичка!) ХОР: Pereat! (Да погине!) ТЕНОР СОЛО: Relapsa malis artibus adicta, Inimica Regis et populi! (Отпаднала, пристрастена към лоши изкуства, враг на Краля и на народа!) ХОР: Morte moriatur! (Нека умре.) ТЕНОР СОЛО: Prostibulum inferni! Instrumentum Satanae! (Ужасна блудница! Инструмент на Сатаната!) ХОР: Combuçatur Igné! (Нека изгори в огъня!) ЖАННА: Наистина! Наистина! Спомням си! Пламтящия огън... задушливия дим... Ох! И парещата болка! O, вие, служители на Исуса Христа! Нима е вярно, че съм сторила зло? Нима е вярно, че тъй силно ненавиждате вашата бедна Жанна? БРАТ ДОМИНИК: Не Жанна! Твоите съдници не бяха служители Христови! Когато тези диви зверове - сановници и духовници – се събраха около теб с пяна на уста и бяс в сърцата. Ангелът на страшния съд, който държи високите везни, с един дъх свали митрите и расата от главите и телата им! /съдиите влизат/ И ето ги, разголени като каторжници, сега им полагат на главите животинските маски, които им подхождат, и става тъй, че Жанна бива на тях подхвърлена както някога нейните посестрими в арената на Рим. Жанна-светицата, божието дете, ще бъде съдена не от свещеници и съновници човешки, а от хищни зверове! Сцена IV — „Жанна предадена на зверовете” ВЕСТИТЕЛ: Съдът! Тишина! СЪДИЯТА: Кой ще бъде председател? ХОР: Тигърът! Тигърът! Тигърът! Тигърът! СЪДИЯТА: Тигърът се отказва. ВЕСТИТЕЛ: Лисицата! ХОР: Лисицата! Лисицата! СЪДИЯТА: Лисицата казва, че била болна. ВЕСТИТЕЛ: Змията! ХОР: Змията! Змията! Змията! Змията! СЪДИЯТА: Тя се е скрила вдън земя. ХОР: Но как? Но как? Но как? Но как? ВЕСТИТЕЛ: Но как? Няма ли кой да стане председател? ХОР: Да! Има, има кой, има кой! СЪДИЯТА: Кой е този, който желае да съди Жанна Д’Арк? ПОРКУС: Аз. . . Аз. . . Аз. . . Аз се предлагам да съдя Жанна Д’Арк. СЪДИЯТА: Кой сте вие ? Как се зовете? ПОРКУС: Ego nominor Porcus (Аз съм кръстен Поркус) Поркус! Зовят ме Поркус! ХОР: Поркус! Поркус! Поркус! Поркус! Да! Поркус! Поркус! ПОРКУС: Аз.. .Аз... Аз съм Шопарът! Аз съм шопарът! Аз съм шопарът! Аз съм шопарът! ХОР: Поркус, поркус, поркус, поркус? Грух! Грух! Грух! Грух! Sit Porcus praeses noster (Нека Прасето ни бъде президент.) Non habemus alium judicem nisi porcum! Vivat et semper vivat Porcus роrcorum! Dignus, dignus est! Presidere in nostro praeclaro corpore! Sicut lilium inter spinas, Ita formosus iste inter cucullos. Quis enim dedit nobis patatas. Ceciderunt stellae de coello et factoe sunt pro nobis patataes! Quis judex sicut Porcus dominus noster? Ecce quam honum et jucundum est habitare fratres in unum omnes come dentes patatas. Hic est Nasus inter nasos, dijudicans truphas et patatas. Sternutatio ejus splendor ignus, Porcus porcorum! Vivat et semper vivat Praeses noster Porcus. (Нямаме друг съдия освен прасето! Да живее и да живее вечно Прасето на прасетата! Достоен, достоен е той! Да председателства над нашето славно тяло! Като лилия сред тръни. Толкова красива е тази сред качулките. Защото кой ни даде картофи? Звездите паднаха от небето и се превърнаха в картофи за нас! Кой съдия е като нашия господар Прасе? Вижте колко е човешко и приятно братята да живеят заедно всички със зъби като картофи. Това е Носът сред носовете, съдейки трюфели и картофи. Кихането му е огнено великолепие, Прасето на прасетата! Да живее! Д а живее вечно нашият Президент Прасе.) АЛТИ: Гpyx! Гpyx, rpyx, rpyx. Porcus porcorum! Porcus praeses noster! Porcus, porcus, porcus! Porcus porcorum! (Прасе, прасе! Прасе! Нашият президент!) ПОРКУС: Аз! Аз! Аз съм Поркус! СЪДИЯТА: А кои са заседателите? ХОР: Бе — е — е — е — е! Вие кои сте? СЪДИЯТА: Но кои сте вие? ХОР: Ego nominor Pecus. (Казвам се овца.) СЪДИЯТА: Драги овчици, заемете местата си в ляво и дясно и получете отличителните си знаци! /Поставят им агнешки глави/ СЪДИЯТА: А кой е секретарят? МАГАРЕТО: Аз! Магарето! МАРКУС: Asinus adest! (Магарето е тук!) СЪДИЯТА: Но кой сте вие? ХОР: /огромен изблик на смях/ Ха,да, ха, ха, ха, ха, ха, ха! Хайде, Хай магаре, хайде пей! Иа, ха, ха, ха, ха! Иа, твоя милост, иа! Иа, златна усто, иа! Хайде пей! Бол сено ще имаш днес, бол овес за зимни дни! Ecce magnis auribus adventavit Asinus Pulcher et fortissimus Sarcinis aptissimus (Ето, пристигна магаре с големи уши, красиво и много силно, най-подходящо за товар.) ПОРКУС: Въведете подсъдимата! Жанна... Искам да кажа, че след върховни усилия, този премъдър и славен съд, благодарение на различни средства – ту меки, ту строги - и чрез търпеливи, субтилни разпити – било морални, било физически – успя да изтръгне истината из дълбините на заблудената ти душа и твоето упорито извратено сърце. ХОР: Ecce magnis auribus (Виж, с големи уши.) УРЕДНИК: Тишина! ПОРКУС: И така! Угодно е било на краля на Франция и Англия – нашия законен владетел. .. ... да бъдеш призована тук, за да чуеш справедливата ни присъда! /Всички стават/ Ти ще чуеш и с какви усилия, положени в името на милосърдието, този премъдър и славен съд – председателствуван от мене –Поркус - тъй наречения Шопар. .. е решил да те освободи.. . чрез ярките пламъци на огъня. . . от онзи мрачен демон, с когото ти - престъпната, си се обвързала! Но преди това желаем отново да чуем от устата ти онова тържествено признание, което е необходимо за спокойствието на нашите съвести! На колене!. .. ПОРКУС: Joanna, filia Romeae, faterisne et confiteris te tenerrimam puellam, non naturali auxilio victoriam de manibus Regis Nostri, (Жанна, дъще на Рим, признаваш ли, че си много крехко момиче и че не си спечелила победата от ръцете на нашия Цар по естествен път?) Evulsissae et fortes exercitus ejus sicut paleam in probrosissimam fugam versisse (Неговите разкъсани и силни армии, като слама, се превърнаха в най-срамно бягство.) МАГАРЕТО: Жанна! Признаваш ли, че си успяла срещу англичаните не с твоите сили или с естествени средства? ЖАННА: Признавам. ХОР: Тя признава! ПОРКУС: Пишете! Joanna, filia Romeae, faterisne et confiteris te auxilio Diaboli potentissimi Alapum dedisse Regi Nostri et fortes exercitus eijus in probrosissimam fugam verisse? (Жанна, дъщеря на Рим, признаваш ли и изповядваш ли, че с помощта на най-могъщия Дявол си ударила шамар на Нашия Цар и си превърнала неговите смели армии в най-срамно бягство?) Преведете! МАГАРЕТО: Жанна! Признаваш ли, че именно с помощта на могъщия дявол – нашия господар... /Всички започват да стават/ ПОРКУС: Не ставайте, идиоти! Сядайте си по местата! В името на Дявола! Жанна, признаваш ли, че си сторила всичко с по мощта на дявола? ЖАННА: НЕ, казвам: НЕ! ПОРКУС: Какво казва тя? МАГАРЕТО: Тя каза ДА! ПОРКУС: Пишете, че е казала ”да”! А сега ще се посъветвам със съда! ПОРКУС: Pecus! quid dicis? (Овце! Какво говорите?) ПЕКУС I/първа овца/ Бе— е — е — е — еее! ПОРКУС: Pecus! Quid dicis? (Добитък! Какво говориш?) ХОР: Бе—е — е — е — еее! МАГАРЕТО: Habemus confitentem reum? (Имаме ли изповедник?) ПОРКУС: Docti et Sancti Fratres, sic vobis justum et œquum videtur ut Joanna filia Romeae, Stryga, morti condemnatur? (Учени и свети братя, струва ли ви се справедливо и безпристрастно Жанна, дъщерята на Рим, вещицата, да бъде осъдена на смърт?) ХОР: Moriatur Stryga! (Да умре! Вещица!) ПОРКУС: Fiat voluntas Regis Nostri. Audivistis sententiam? (Нека бъде волята на нашия Крал. Чухте ли присъдата?) ХОР: Pereat! Pereat! Pereat! (Да загине!) ПОРКУС: Stryga, Hœretica! Relapsa! Inimica Regis et totius generis humani! Joanna Stryga, Stryga! Filia romeae! (Вещица, еретичка! Рецидив! Враг на краля и на целия човешки род! Жанна вещица,вещица! Дъщеря на Рим!) ХОР: Pereat! Pereat! Pereat! Morte Moriatur! Comburatur Igné! (Нека загине! Нека загине! Нека загине! Нека умре! Нека бъде изгорена с огън!) Сцена V „Жанна на кладата” ЖАННА: Кое е това куче, което вие в нощта? БР.ДОМИНИК: Това не е куче, а Иблис - отчаяният, който самотен ридае в бездните на ада! ХОР: Вещица! ЖАННА: Вещица? ХОР: Еретичка! ЖАННА: Еретичка? ХОР: Безбожна! ЖАННА: Безбожна? ХОР: Вещица! ЖАННА: Вещица? Възможно ли е? Аз ли съм всичко това? ЖАННА: Църквата и свещениците, всички най-уважавани и почтени учени на тоя свят в един глас ме осъждат! Обясни ми, брате Доминик, какво съм сторила? Прочети ми това, което е писано в книгата! БР.ДОМИНИК: Жанна, знатните мъже, които те осъдиха - всички тези учени – доктори като Малвеню, Жан Миди, Купьокен и Тумуйе крепко вярват в дявола и не желаят да вярват в Бога! Дяволът е нещо действително! Ангелите са глупост! Ти мразеше дявола, а той ти помогна! Ангелите, които ти призоваваше, не сториха нищо и днес всички осъждат теб - двустранно провинената! Ето, това е мъдростта на Сорбоната. Такива са нейните именити учени, които се плезят и на папата дори. ЖАННА: Но аз, малката овчарка от Домреми, как стигнах до тук? БР.ДОМИНИК: Ти си стигнала до тук поради една игра на карти, измислена от един луд крал. ЖАННА: Каква е тази игра? БР.ДОМИНИК: Ще ти бъде обяснена. Сцена VI „Кралете или изобретението на една игра с карти” ХЕРОЛД I: Крале четирма има в тази игра, с дами и валета - покрай тях! ХЕРОЛД II: Още седем цифри се редят. ХЕРОЛД I: А щом кралете си сменят местата, свършва се играта. ХЕРОЛД II: На север е пристигнал тоз от юг. ХЕРОЛД I: Всеки друг - изместил друг в борба за власт! Въртят се! ХЕРОЛД II: А пък дамите - на свойте тронове сковани чинно си седят. ХЕРОЛД II (пее): Техни Величества да влязат! ХЕРОЛД III: Кралят на Франция! /влиза/ Нейно Величество Глупостта /влиза глупостта/ Кралят на Англия!/влиза/ Нейно величество Гордостта,/влиза Гордостта/ Дукът на Бургундия!/влиза/ Нейно Величество Алчността!/влиза Алчността/ ХЕРОЛД II: Кой пък е четвъртият крал? ХЕРОЛДI : Четвъртият - мъртвецът е познатият косач. ХЕРОЛД III (пеене) ...Смъртта А ето че пристига сега другарката му вярна, таз която ложето му дели. ХЕРОЛД III: Нейно Величество похотливостта! ХЕРОЛД I: Кралете често разменят си местата, но дамите, техни величества кралиците: безумната, гордата, алчната и похотливата – кралиците на своите места докрай най-чинно си седят. ХЕРОЛД II: Но нито те, нито кралете са важни. Тъй като младите валета властно действат в таз игра. ХЕРОЛД I: Нека да влязат и те! ХЕРОЛД III: Негова светлост Дук дьо Бедфор! Негово височество Жан дьо Люксембург! Негово превъзходителство Реньо де Шартр, Гийом дьо Флавий. . . ЖАННА: Той, именно той, затвори портите зад мен във Компиен! ХЕРОЛД: Игра започва - три тура има тя: РЕНЬО ДЬО ШАРТР: /I игра/ (музика) Загубих...Значи загубих ДУК ДЬО БЕДФОР: Спечелих...Значи загубих. /II игра/ (музика) ГИЙОМ ДЬО ФЛАВИЙ: Ето най-силната карта ! ЖАН ДЬО ЛЮКСАМБУРГ: Цакам! /Ш игра/ (музика) РЕНЬО ДЬО ШАРТР: Спечелих! ДУК ДЬО БЕДФОР: Загубих. /Кралете си сменят местата/ РЕНЬО ДЬО ШАРТР:Загубих, а кесията ми е пълна с пари! ЖАН ДЬО ЛЮКСАМБУРГ: Спечелих и джобът ми е пълен с пари! ГИЙОМ ДЬО ФЛАВИЙ: Господа, предавам ви Жанна Д’Арк девицата. ДУК ДЬО БЕДФОР: Вещицата! РЕНЬО ДЬО ШАРТР:И тъй - довиждане, господа, до удоволствието на следващата среща. ХОР: - баси Comburatur igne (Изгорен от огън) Сцена VII – „Катерин и Маргeрит” ЖАННА: Какъв е този камбанен звън през нощта? ДОМИНИК: Това е звънът на смъртта. ЖАННА: който призовава добрите души да се молят за Жанна Д’Арк. ДОМИНИК: Вещица, безбожна, еретичка, безбожна! ЖАННА: Благодаря ви, добри камбани! Приятелки, сестрици мои! Свидни замлъкнали гласове! Ето че ми заговорихте отново. ДОМИНИК: Черната камбана и бялата! ХОР - баси: Comburatur igné! (Изгорен от огън!) КАТEРИН: De profundis clamavi ad Te Domine! Libera me Domine de ore leonis! Dum veneris Judicare saculum per ignem. De profundis clamavi ad Te Domine! Spera! Spira! Jesus! Marie! (От дълбините виках към Тебе, Господи! Избави ме, Господи, от устата на лъва! Докато дойдеш да съдиш света чрез огън. От дълбините виках към Тебе, Господи! Надежда! Надежда! Дишай! Исусе! Мария!) Дишай! Jesus! Marie! ЖАННА: Катерин и Маргерит, разпознавам ги отново! /на фон на хора/ Катерин, която си мълви ”Де профундис” и синьо-бялата Маргерит, която повтаря: „татко, мама”! О, как обичах да ги слушам двете в Домреми! Jesus! Marie! Извезах тези имена върху чудното ми синьо-бяло знаме! Исус! Мария! Катерин, Маргерит! И аз, мъничката, сред копривата и жълтурчетата тъй се захласвах по тях, че забравях да си доям хлебчето. МАРГАРИТ: Жанна! Жанна! Жанна! КАТЕРИНА: Божие дете! В Реймс иди! ЖАННА: Ето отивам! Но нали бях там? Къде е моят меч? Отивам! Но нали бях там? МАРГАРИТ: Краля млад намери! Върни го с триумф на Франция! Краля млад ти върни! КАТЕРИНА: Жанна! Жанна! Жанна! Краля ти с триумф върни на Франция ЖАННА: Аз го сторих! Хванах му коня за юздата. Поведох любезния крал през горите и през долините и сама го върнах на Франция! Сцена VIII „Кралят отива в Реймс” АЛТИ И ТЕНОРИ: Кой не хапва бяла питка, /отдалече/ кой не иска козунак СОПРАНИ+ДЕЦА: Кой не иска бяло хлябче, баничка, дори млекце? В Лиес ний дано да стигнем, още по слънчев зрак! БАСИ: Ла - ла - ла - ла - ла - ла! ХОР: Хьортьобизьо, Хьортьобизьо ! Хьортьобизьо с бяла риза, с бял калпак Хьортьобизьо дума, че хлябът бил му клисав. Хьортьобизьо стар другарю, где си дянал ти свойта стара. С бяла риза, с бял кълпак скиташ пак и с твойто житце събрано, купуваш винце отново. АЛТИ + БАСИ: Бъчва! Бъчва! ТЕНОРИ: Ето че идва майката на всички бъчви. Ето вижте как се пъчи! БАСИ: Бъчва! Бъчва! СОПРАНИ + АЛТИ: Ето, че идва майката на всички бъчви. Ето вижте как се пъчи! СОПРАНИ: а - а - а - а - а - а -! ТЕНОРИ + БАСИ: Носи руйно вино в дар, Бонско вино чист нектар. Хьортьобизьо , стар другарю. Ти намери свойта стара. Пихме бира цяла бара. Трябва нам вино добро ! АЛТИ: СОПРАНИ: Ла — ла — ла — ла — ла — ла — ла. . . А — а — а — а — а — а! Хьортьобизьо, свърши то край на пипка , край на зло. Хьортьобизьо свърши то, край на пипка под езика. Хьортьобизьо, свърши то, лекувай гърло с вино. Хьортьобизьо, стар другарю. Ти намери свойта стара. ТОВОР: /Хьортьобизьо и майката на бъчвите тържествено се поздравяват/ ХЬОРТЬОБИЗЬО: Майко на бъчвите! Отдавна не бяхме се виждали! МАЙКА НА БЪЧВИТЕ: Хьортьобизьо! Съпруже! Много, много сте залинял, клети мой, откакто се разделихме! ХЬОРТЬОБИЗЬО : Любезна бъчво! Съпруго моя! Поднасям ви чудна баница с мас от Пикардия! МАЙКА НА БЪЧВИТЕ: Съпруже Хьортьобизьо! На Вас, понеже се въртите при всеки вятър, поднасям дар, който ще Ви смирява! ХЬОРТЬОБИЗЬО : Бъчви! Бъчви! Бъчви, съпруго! Доброто вино на Франция и добрият хляб на Франция не бива занапред да се разделят! МАЙКА НА БЪЧВИТЕ: Приятелю Хьортьобизьо, добра приказка изрекохте и затова ще ви целуна! ХОР + ДЕЦА: Кой не хапва бяла питка! Кой не иска козунак. В Лиес ний дано да стигнем, още по слънчев зрак! ДУХОВНИК: /Изправя се сред множеството като черна свещ/ Селяци! Лакоми, груби селяци! Нямате ли срама да се веселите като езичници в тази свята нощ на Рождеството, в която нашият крал и господар навлиза в Реймс, за да бъде увенчан и осветен от ангелски ръце? I СЕЛЯК: Е кво? Защо да не си гаврътнем по една по случай срещата на Хьортьобизьо, с добрия червен Гроздан и за това, че едната половинка на милата ни Франция се събра с другата за вечна прегръдка! II СЕЛЯК: Пък и мразовито е! Да си го кажем – трудно е премръзнали да чакаме в студа като на църква! Три глътки винце, песничка и танец вредят ли някому? ДУХОВНИКЪТ: Но вижте! Дори гората се подготви за тайнството на тази свята нощ и се заметна с бял покров. И Вие подгответе вашите сърца за тайнството, което предстои да се извърши. III СЕЛЯК: Ей! Перо! Отгоре вижда ли се нещо? IV СЕЛЯК: Качихме го там на дървото да наблюдава ПЕРО: Вижда се малка светлинка! ВСИЧКИ: Кралят! Крелят на Франция! ДУХОВНИК: Хайде, чада мои: Съберете се: край мен да преповторим на латински хубавия химн, който разучихме с вас! Вижте! Земята е застлала огромен бял килим за нашия владетел! Днес ние всички, от от Лоара чак до Реймс, да постелем за краля млад килима по-могъщ на нашите молитви! Aspicens a longe . . /Гледайки отдалеч/ Разбирате ли? Тъй както някога еврейския народ, който очакваше месията, така и както ние чакаме нашия крал. ХОР: /Пеене/ Aspiciens a longe, ecce video Dei Potentiam venientem et nebulam. Totam terram tegentem. /Гледайки отдалеч, ето, виждам Божията сила да идва и облак покриващ цялата земя./ ДЕТСКИ ХОР: Ite obviam ei et dicite! (Иди да се срещнеш с него и му кажи!) БАС - СОЛО: Nufntia nobis si tu es ipse! (Кажете ни дали сте вие!) ХОР: Qui regnaturus es in populo Israel! (Кой ще царува над народа на Израел?) ПЕРО: /говор/ Ето ГО! Иде! /Далечни викове/ ХОР: /говор/ Кралят! Кралят на Франция! ХОР /Пеене/ Отива той в Реймс. ДУХОВНИКЪТ: Qui Regis Israel! (Кой е царят на Израел?) ХОР: Nuntia nobis si tu es ipse. (Кажете ни дали сте вие.) Кой не хапва бяла питка,кой не иска козунак? В Лиес ний дано да стигнем , още по слънчев зрак! /Дълъг оркестров откъс — кралското отминаване/ ДУХОВНИКЪТ: Qui regnaturus es in populo Israel! (Кой ще царува над народа на Израел?) ЖАННА: Аз ли сторих това? ДОМИНИК: Бог! Бог стори това! ЖАННА: Да! Бог! Бог и Жанна! Гласовете не бяха ме измамили! Катeрина и Маргeрит не ме излъгаха! ХОР – БАСИ: Купьокен, Жан Миди, Тутмуйе и Малвеню твърдят, че ти си се лъгала! ЖАННА: Кралят не искаше да дойде и аз коня му поведох за юздата... БАСИ: Вещица! Безбожна! Еретичка! Нагла безбожница! ЖАННА: Но аз го водих през цялата ни Франция! ХОР: Регеаt! Stryga! /Да гори! Безбожница!/ ЖАННА: Доведох го чак до Реймс. ХОР: Morte moriatur! Morte moriatur! (Дано умре!) ЖАННА: И аз спасих цяла Франция! И аз обединих цяла Франция! И всички десници на Франция в една единствена десница, за да не бъде Франция никога разполовена! ХОР: В огън, нека в огън да загине! Сцена IX „Мечът на Жанна spira!” БРАТ ДОМИНИК: Жанна! Жанна! Нима за земен крал проля ти свойта кръв? МАРГЕРИТ: Spera! spera! (Надежда! Надежда!) ЖАННА: Чувам гласа на Маргерит в небето, примесен с песента на славеите! А сладките малки звезди гаснат една по една при камбанния звън на тази дейна сакристинска сестра! БРАТ ДОМИНИК: Страниците на мрака и кръвта, на кралското синьо и пурпура, са вече прелистени от морните ми пръсти и не остава нищо друго върху последния девствен пергаментов лист освен една – единствена заглавна златна буква! ЖАННА: Колко е хубава Нормандия! Цялата червена и розова! Червена от щастие и розова от невинност - и тя – искряща в роса – се готви като мен за светото причастие! Колко е хубаво за Жанна девицата – да се възкачи на небето през месец май! Колко си красива, о, моя дивна Нормандия!.. . БРАТ ДОМИНИК: А какво би казал ти, брате Доминик, ако Маргерит и аз можехме да ти обясним Лорейн! Говори, Жанна, защото зная, че има неща, които малката девойка може да обясни дори на мен – облечения в кожа и желязна броня – който рано и с притворени очи извървя пътеките на покаянието! ЖАННА: Какво мога да ти обясня, когато на небосклона трептят поне дванадесет незагаснали звезди, които знаят повече от мен? БРАТ ДИМИНК: Обясни ми за своя меч! Истина ли е, че ти си намерила своя страшен меч, пред който побягваха и англичани, и Бургундци, в развалините на един параклис? ЖАННА: Не! Не го намерих в развалините на параклис.. Дадоха ми меча в Домреми. Тръгнах с моя стяг в лявата ръка и меча – в дясната. Ах! Кой можеше да ми устои? Jesus! Marie! КАТЕРИН: Жанна! Жанна! Жанна! Божие дете! В Реймс иди! ЖАННА: Сега! Отивам! Но... нали ходих там? ДОМИНИК: Ти с кого говориш? ЖАННА: Нима си глух? Нима не чуваш как ме викат: ... Жанна, Жанна, Жанна! КАТЕРИН, МАРГЕРИТ: Жанна, Жанна, Жанна! Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Божие дете, тръгвай веч! Ах! Вече не викат „нагла вещице” Най-после пак ме назовават с моето кръщелно, християнско име Жанна! МАРГ ЕРИТ, КАТЕРИН: Жанна, Жанна, Жанна! Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Най-после спряха те да викат по мен, че съм безбожна или не зная каква! МАРГЕРИТ: Ах, Божие дете! КАТЕРИН: Жанна, Жанна, Жанна, ДЕТСКИ ХОР: Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Чудесно е че пак съм Божие дете! МАРГЕРИТ: Жанна, Жанна, Жанна, КАТЕРИН, ДЕТСКИ ХОР: Тръгвай веч! ЖАННА: Тъй ме зовят не само Катери и Маргерит, а цял народ ведно с мъртъвците и живите души! „Божие дете!” ХОР: Жанна, Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Тръгвам вече! БРАТ ДОМИНИК: Но ти не ми обясни за меча! ЖАННА: За да го разумееш, брате Доминиканецо, би трябвало да бъдеш девойче: от Лорейн! Аз не мога да те превърна в девойче от Лорейн, за да те взема под ръка с Юбен, Рюфен и други девойки, та да запеем „Тримазо”. ОБЕК + РЮФЕН /Детски хор/ Тримазо! ЖАННА: СОЛО: /Дете/ Чуй какво казват! СОЛО ДЕТЕ: Вървях из тези росни поля, видях и буйните жита, видях и божиите цветя на месец май! ЖАННА: Слушай! Слушай! ДЕТСКИ ХОР: И щом заспи твойто дете, ДЕЦА и ТЕНОРИ + БАСИ /със затворена уста/ да го закриля Бог добре и крепко здраве му даде, то да играе в месец май, в този чуден месец май! Дарете дар шепа брашънце! С поне едно прясно яйчице, но не за ядене в дома, а за да купиме свещта за пред олтаря на светата Дева и Бог! ЖАННА: Разумя ли, брате Доминик? Аз не съм имала нужда от всезнайковци и главоналивници, за да ми тълмят! Голямата липа пред бащиния дом, изправена като строен проповедник, в расо, побеляло от лунния светлик, ми обясняваше всичко! ДЕТСКИ ХОР: В месец май! В месец май! В тоз чуден месец май! БРАТ ДОМИНИК: Обяснявай! Аз те слушам. ЖАННА: Когато настане мразовита зима и всичко е сковано в ледената и прегръдка. .. Когато хората са се свили от студ и снегът и ледът са притиснали всичко в бяла броня и ние си мислим, че всичко е мъртво и всичко е свършено. .. БАСИ СОЛО: /далечно/ От всичко най-силна е човешката надежда. ЖАННА: И си мислим, че всичко е умряло и всичко е свършено вече, току-виж червеношийка пропяла... МАРГЕРИТ, КАТЕРИН: Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Духнал от нейде ветрец. .. Паднал топъл дъждец. И докато му се радваш с притворени очи и броиш до три. . . Всичко се променило! ТЕНОРИ + БАСИ: Топъл дъжд милва гората! В нея буйства нов живот! АЛТИ: Силна е, силна е човешката надежда! МАРГЕРИТ И КАТЕРИН: Божие дете! Божие дете! Тръгвай веч! ЖАННА: Всичко е бяло! Розово! Всичко зеленее! АЛТИ + ТЕНОРИ: Топъл дъжд милва гората, той пробужда в нея нов живот! ЦЕЛИЯ ХОР: Топъл дъжд милва гората, той пробужда в нея нов живот! ЖАННА: Много зъл трябва да е хитрецът, който би се опитал да попречи на вишните да се покрият с цвят или на черешите да родят и да напълнят божия свят с прекрасните си плодове! Баща ми казваше, че трябва да се става много рано, защото Катерин и Маргерит тогава заговаряли! ХОР БАСИ: /говор/ Купьокен, Жан Миди, Малвеню, Тумуйе твърдят, че ти си се лъгала! ЖАННА: А когато през месец май Жанна Д’Арк яхваше бойния си кон, хитрецът трябваше да е много ловък, за да възпре цяла Франция да я следва! Чуваш ли как отвред веригите звънтят и се ломят? Ах, тези вериги на моите ръце, просто ме разсмиват. Те не могат вечно да ме задържат. Светът видя на какво е способна Жанна с меча си! Разбра ли сега какъв е този меч, който свети Михаил ми дари? Този меч, този светъл меч не се зове омраза! Той се зове Любов! ДЕТСКИ ГЛАСОВЕ: Пресвята Дево, на теб хвала , за твойте помесли добри ! Ти благодарност приеми, в тоя хубав светъл храм, пред Бога сам! КАТЕРИН: Руан! Руан! Руан! ЖАННА: Руан! Руан! Ти изгори Жанна Д’Арк! Но аз съм по-силна от тебе и ти не ще можеш да ме държиш вечно на позорната клада! Има надежда и тя е много по-силна. БАСИ: Жан Миди, Купьокен, Тумуйе, Малвеню! Жан Миди, Купьокен, Тумуйе, Малвеню! СОПРАНИ + АЛТИ Божие дете! Тръгвай вече! МАРГЕРИТ: А — а — а — а — а — а. ЖАННА: Вярата в Бог от всичко е най-силна! ХОР: БАСИ + СОПР: ТЕНОРИ: Вечната светла надежда по-е силна! Също радостта! Много е по-силна! Също радостта, много е по-силна! Божие дете! Тръгвай вече! МАРГЕРИТ: КАТЕРИН: + ХОР Божие дете! Тръгвай вече! Божие дете! Тръгвай вече! МАРГЕРИТ: Spira! Spera! (Надежда! Надежда!) ХОР: Даже радостта много е по-силна! ЖАННА: Има и Бог, и той е всесилен! ДЕЦАТА: В месец май, в месец май, в тоз чуден месец май! Сцена X „Тримазо” ЖАННА: /пее/ Дарете дар - шепа брашънце! С поне едно прясно яйчице... /говор/ и една сълзица за Жанна.... и малка молитвичка за Жанна. . . /пеене/ но не за ядене в дома, а за да купиме свещта за пред мадоната добра! /говор/ Аз! Аз ще бъда свещта! Сцена XI „Жанна в пламъците” БОГОРОДИЦАТА: Приемам този жертвен пламък: ХОР: Пише тук - Жанна. Пише тук - еретичка! Пише тук - безбожна! Вещица и враг народен! Жанна-светица! Жанна-девица! Жанна-свята дева! АЛТИ: Тъй е то! За всички злини крива е тя. БАСИ: Така е! Какво има да се бърка там? Без нея бе спокойно тук! сопр. + тенори Тя победи англичаните в бой! Сама тя доведе ни нашия крал до Реймс. Жанну помагал е Бог! ДРУГИ: Пише тук: Жанна! Пише тук - еретичка! Пише тук - безбожна! Вещица и враг народен! В нейна помощ бил е дяволът! 2-ри сопр. + алти ДРУГИ: Така е! Какво има да се бърка тя? Точно тъй! Така е! Май добре, че стана тъй! Какво има да се бърка тя? СОПРАНИ 2-ри: Дали я прати Бог или дявол? СОЛО ТЕНОР: Това ще и каже огънят! ХОР: (баси) Хвала! Хвала на брат ни, на огъня мъдър, жив, мощен, жарещ, истинен и закаляващ! ЖАННА: Но как, мой скъпи френски народе! Нима, нима искаш да ме изгориш жива? ХОР: Тя се пробужда сякаш от сън! Хвала! Хвала на огъня мъдър и жив! Мощен, жарещ, истинен и закаляващ! ЖАННА: А свещенникът, който бе тук преди миг и ми държеше книгата в която четях, и той ли ме напусна? Тоз изчезна вече и ето ме съвсем сама! БОГОРОДИЦАТА: Жанна! Жанна! Не си сама, Жанна! ЖАННА: Чувам глас далеко над мен мълвящ Жанна! Не си сама! ХОР-БАСИ: Хвала! Хвала! На огъня жив! АЛТИ: Жанна, Жанна, не си сама! БАСИ: Има цял народ долу, който те гледа! Има цял народ долу, който те гледа! ХОР: Хвала на брат ни огъня жив! ЖАННА: Не искам да умра! Аз се боя! ХОР: Я виж! Плаши се тя от смъртта! Много се бои! Все пак е малка още - нали? ДРУГИ: Наистина бе малка тя! Едва ли не съвсем дете, едва ли не съвсем дете във този миг на страх! ТРЕТИ: Много се бои! Много се бои! ДУХОВНИКЪТ: Най-после подпиши! Признай! Признай, че си лъгала! ЖАННА: Но как да подпиша? Нали ръцете ми са оковани? ДУХОВНИКЪТ: Ще ти свалят веригите! ЖАННА: Други са веригите, които ме задържат! ДУХОВНИКЪТ: Какви са те? ЖАННА: Те са по-здрави от железните, защо то са вериги на любовта! Да! Любовта ми сковава ръката и не ми позволява да подпиша! Не мога, не мога да лъжа! БОГОРОДИЦАТА: Жанна! Жанна! Предай се ти на огъня! Той носи свобода! ХОР: Хвала на брат ни огъня жив, всемогъщ и проникващ, жарещ, истинен, пламенен, всепобеден, непроницаем, всезавладяващ! Хвала! Слава на огъня жив, който властно възвръща живот на душата! И същвсяка, всяка пепел към пепелта на земята! Майко! Майко, горе над мен, страхувам се от огъня, който боли. ЖАННА: Боли ме! БОГОРОДИЦАТА: Боиш се ти от огъня, а виждаш, че сама го презря! ЖАННА: Този страшен пламък, ах! Този огромен пламък. . . Нима той ще бъде мойта сватбена риза? ХОР: Хвала на брат ни, на огъня, който отделя в сетния миг тялото от духа и плътта от душата! БОГОРОДИЦАТА: Самата Жанна не е ли огромно пламенно сияние? Това тяло до кога ли ще задържа духа на моята малка Жанна!? ХОР: Жанна! Пламък върху пламък! Хвала днес на сестра ни - огнената сила- вечна и свята, всемогъща, всеотдайна, непобедима! БОГОРОДИЦАТА: Този огън, който днес е лумнал високо – нека век след век озарява цяла Франция! И нека никога да не угасва този огън! ХОР: Слава, слава на светата Жанна, нашата дева! Чистата, вечната! Пламък светъл, всеизгарящ! Жанна, Жанна, ясно сияние! Слава на нашата Жанна! Тя навеки ще свети в сияен плам над родната и Франция! БОГОРОДИЦАТА: МАРГ ЕРИТ: КАТЕРИН: Жанна, Жанна, Жанна! Божие дете! При нас ела! ТЕНОРИ И БАСИ: Знай, че радостта всичко побеждава, още по-силна знай е любовта! Знай, че радостта се докосва Бога! С вечния Бог, всесилен и благ! ЖАННА: Идвам! Идвам! Сломих веригите! ХОР: Веригите що свързваха Жанна! Веригите що свързваха дух с тяло! ЖАННА: Има и радост, която е силна! Има и любов, още по-силна! Има и Бог, и той е всесилен! БОГОРОДИЦАТА: МАРГЕРИТ: КАТРИН: Най-светла проява на любов е да жертваш живот за своя ближен! ХОР: Най-светъл знак на безкрайна любов е да жертваш живот за своя ближен!