Хенриете Босманс

Нидерландската пианистка и композиторка Хенриете Босманс е родена на 6 декември 1896 в семейство на професионални музиканти. Баща ѝ, Анри Босманс, който умира, когато момиченцето е само на шест месеца, е водач на виолончелите в Оркестър „Концертгебау“ – Амстердам. Майка й, Сара Босманс-Бенедиктс, в продължение на 40 години преподава пиано в Амстердамската консерватория. Хенриете учи пиано при майка си и след това самата тя, още на 17 години става учител по пиано. Концертира редовно с Оркестър „Концертгебау“.

От 1914 Хенриете започва да пише клавирна музика, а през 1919 Сонатата ѝ за цигулка е изпълнена публично. Босманс композира предимно камерни творби, а след завършването на обучението си започва да пише и оркестрова музика, много често със солиращо виолончело. Учи композиция при Корнелис Допер и Вилем Пайпер, на когото посвещава своя струнен квартет. През 20-те години концертира в Европа, свири под диригентството на Пиер Монтьо, Вилем Менгелберт и Ернест Ансерме. В периода 1929 – 1949 изнася 22 рецитала в „Концертгебау“.

През 1921 Хенриете Босманс се запознава с виолончелистката Фрида Белинфанте, която по-късно става първата жена-постоянна диригентка на професионален оркестър. В продължение на 7 години двете имат романтична връзка и макар да е по-млада, Белинфанте се грижи за Босманс и нейната кариера. Хенриете ѝ посвещава своя втори виолончелов концерт, който е изпълнен през месец януари 1924 със солистка самата Белинфанте. Двете участват в Трио „Амстердам“, заедно с флейтиста Йохан Фелткамп. От 1930 Хенриете свири в друго трио, заедно с цигуларя Фердинанд Хелман и виолончелиста Хенком ван Везедем. През 1934 се омъжва за цигуларя Франсис Куне, с когото свири често. След смъртта му от рак на мозъка през януари 1935, изпада в шок и няколко години не пише музика.

Като жена-композитор Хенриете Босманс намира по-малко признание в Холандия, главно от колеги и приятели. Босманс композира в съвременен стил, особено вдъхновена от Дебюси и други пионери в областта. Въпреки това успява да намери и свой собствен път. От учителя си Вилем Пайпер тя заимства използването на политоналността, което придава на музиката ѝ известен импресионистичен отенък. Има Соната за виолончело и пиано, Трио за цигулка, виолончело и пиано, струнен квартет, пиеси за цигулка и пиано и творби за виолончело: Два концерта за виолончело и оркестър, Симфонична поема „Френски мелодии“, „Впечатления“ за виолончело и оркестър и др. Виолончелистът Марикс Льовенсон често изпълнява нейната поема за виолончело и оркестър, а Луис Цимерман, концертмайстор на оркестъра на Концертгебау, изсвирва премиерно нейната Концертна пиеса за цигулка и оркестър през 1935 под диригентството на Вилем Менгелберг. Международният пробив на Босманс започва през 1938, когато цигуларят Вилем Носке свири това произведение, изпълнено с „ориенталски настроения“, в Прага и Париж. През октомври 1941 Концертната пиеса е изпълнена няколко пъти и в Съединените щати със солист Рут Поселт. Въпреки това, перспективата за по-нататъшни международни ангажименти на Босманс е блокирана от войната. Тъй като е наполовина еврейка, Хенриете изпада в немилост и нацистките окупатори ѝ забраняват всякаква дейност. След войната, възобновявайки концертната си кариера, Хенриете Босманс отново композира редица произведения и публикува статии в няколко вестника, водена от крайно негативно отношение към критиката. Става член на Асоциацията на холандските композитори през 1947. Поддържа кореспонденция с колегите си, сред които е и Бенджамин Бритън.

Умира на 2 юли 1952. През 1994 на нейно име е учредена награда от 2500 евро, която се присъжда ежегодно на млади холандски композитори.