Концертна пиеса за цигулка и оркестър /1934/

Като жена-композитор Хенриете Босманс намира по-малко признание в Холандия, главно от колеги и приятели. Босманс композира в съвременен стил, особено вдъхновена от Дебюси и други пионери в областта. Въпреки това успява да намери и свой собствен път. От учителя си Вилем Пайпер тя заимства използването на политоналността, което придава на музиката ѝ известен импресионистичен отенък. Има Соната за виолончело и пиано, Трио за цигулка, виолончело и пиано, струнен квартет, пиеси за цигулка и пиано и творби за виолончело: Два концерта за виолончело и оркестър, Симфонична поема „Френски мелодии“, „Впечатления“ за виолончело и оркестър и др. Виолончелистът Марикс Льовенсон често изпълнява нейната поема за виолончело и оркестър, а Луис Цимерман, концертмайстор на оркестъра на Концертгебау, изсвирва премиерно нейната Концертна пиеса за цигулка и оркестър през 1935 под диригентството на Вилем Менгелберг. Международният пробив на Босманс започва през 1938, когато цигуларят Вилем Носке свири това произведение, изпълнено с „ориенталски настроения“, в Прага и Париж. През октомври 1941 Концертната пиеса е изпълнена няколко пъти и в Съединените щати със солист Рут Поселт. Въпреки това, перспективата за по-нататъшни международни ангажименти на Босманс е блокирана от войната. Тъй като е наполовина еврейка, Хенриете изпада в немилост и нацистките окупатори ѝ забраняват всякаква дейност. След войната, възобновява концертната си кариера и отново композира редица произведения и публикува статии.