Александър Алябиев

Александър Алябиев (1787–1851) е считан за един от „бащите“ на руската класическа музика и на руския романс. Роден в заможно семейство в гр. Тоболск (Сибир), Алябиев изучава музика от ранна възраст. След завършване на обучението си, той се присъединява към руската армия и се сражава като офицер във войната срещу Наполеон Бонапарт, спечелвайки две награди за храброст. Премества се в Москва през 1824 г., но година по-късно е изпратен в затвора по обвинение в убийство след инцидент с игра на карти, при който умира човек. Въпреки че доказателствата не са убедителни, цар Николай I изрично нарежда неговото заточение в родния му град Тоболск. Освободен е през 1831 г. и прекарва няколко години в Кавказ, преди да се завърне в Москва, където умира през 1851 година. Алябиев е писал музика в почти всички жанрове. Той създава седем опери, двадесет музикални комедии, симфония, три струнни квартета, повече от 200 песни и много други пиеси. Най-известното му произведение е „Славеят“, романс по стихове на Антон Делвиг, написан през 1825 година, докато композиторът е бил в затвора. Творбата постепенно навлиза в колективното съзнание като близка до народното творчество. Тя става много известна, след като е използвана от прочутата певица Полин Виардо в сцената с урока по пеене на Розина от операта „Севилският бръснар“ на Росини. Михаил Глинка и Милий Балакирев пишат вариации за пиано по същата мелодия, а Ференц Лист създава своя клавирна транскрипция.