Програма:

Джовани Гастолди (1554-1609)

„Amor vittorioso“

Пьотр Илич Чайковски (1840-1893)

Кукушка  (текст Алексей Плещеев)

Антонин Дворжак (1841 – 1904)

Горска приказка (Хумореска)

Лерой Андерсън (1908 – 1975 )                  

Pink, Plank, Plunk

Джордж Гершуин (1898 – 1937)

„O! I Can’t Sit Down“ – хор из операта „Порги и Бес“

Петко Стайно (1896 – 1977)

„Де бре, Димо“ (текст народен)

Добри Христов (1875 – 1941)

Ръченица (текст народен)

Светослав Обретенов (1909 – 1955)

Гайдар (текст Пламен Цонев)

Емануил Манолов (1860-1902)

Каква мома видях, мамо (текст народен)

Константин Илиев (1924 – 1988)

Седенкарски песни (текст  Асен Разцветников)

Парашкев Хаджиев (1912 – 1992)

Перунико (текст народен)

Петко Стайнов ( 1896 -1977)

Що ми е мило и драго (текст народен)

Стефан Кънев  (1930)

Тръгнала е малка мома (текст народен)

Стефан Мутафчиев (1942)

Седнало е Гьоре (текст народен)

Георги Димитров (1904 – 1979)

Синигерова сватба (текст Йордан Стратиев)

ХУМОРЪТ В МУЗИКАТА

Хуморът не е от вчера , той съпътства хората още от зората на човечеството и е неотменна част от живота ни. Стига да искаме, можем да го открием навсякъде около нас: в природата, в бита, в отношенията между хората и в различните проявления на творческото въображение, които отразяват всичко това. Като универсален вид изкуство, показващо всичко, което съществува в света, музиката също е способна да изразява трудно поддаващия се на определение феномен на хумора. В инструменталната музика това се постига с различни музикални техники, които създават хумористичен ефект: преднамерено фалшиви моменти, вмъкнати в музикалната тъкан, неоправдани паузи, имитация на лесно разпознаваеми звуци, неподходящо усилване или намаляване на звучност, различни звукови ефекти и др. А в операта, оперетата и другите музикално-сценични жанрове, свързани с пеене, освен характера на самата музика, хуморът може да бъде свързан и с комичен текст и драматургия. Особено ярко това личи в песните (солови и хорови)  където текстът носи главния хумористичен заряд, а музиката чрез своите средства го пресъздава (като например „Каква мома видях, мамо“ на Емануил Манолов,  „Седнало е Гьоре“ на Стефан Мутафчиев“ и други, включени в днешната програма).

Основният принцип на хумора в музиката е същият, както и в другите изкуства: да се показват банални неща в неочакван и необичаен ракурс, или пък да се изобразяват в преувеличен и изкривен вид познати фигури или лозунги. Хуморът в музиката има много лица – от безобидната шега, през иронията, до гротеската и сарказма. Всичко зависи от таланта, стила и гледната точка на композитора и музикално-изразните средства, които той решава да използва. Често се случва произведения, които носят определящото заглавие „Шега“ или „Хумореска“, на практика да нямат нищо общо с хумора, свързан в традиционните ни общоприети представи. Това са т.нар. „шеги на гениите“, които не е задължително да извикват непременно смях – те будят по-скоро възхищение с майсторството си (напр. „Бадинера“ из Оркестрова Сюита №2 в си минор от Й. С. Бах или пък „Хумореска“ на Антонин Дворжак). И обратното – творби, които привидно се отнасят до сериозни неща, могат да предизвикат смях благодарение на веселия си, игрив или дори – пакостлив характер. Или  – ако приемем понятието „хумор“ в по-широк смисъл – това е всичко, което извиква у слушателя весело настроение.

Всички жанрове са покорни на хумора. Сред музикалните произведения, свързани с него, можем да открием комичната опера (опера-буфа), комичен балет, отделни творби, озаглавени „Хумореска“, „Бурлеска“, „Шега“, „Скерцо“. В епохата на Бетовен в почти всяка класическа симфония или соната можем да открием част, озаглавена „Скерцо“ (Шега). Най-често това е  третата част, която е пълна с енергия, устрем и може да извика у слушателя добро настроение.

Има много видове хумор: остроумие, сатира, пародия, карикатура, клоунада. Всички те могат да бъдат открити и в музиката, но има един основен момент: музиката не може да се шегува с нищо друго, освен – със самата себе си ! Със своите изразни средства композиторът може да се надсмее единствено над своята или сътворена от друг композитор музика. Но пък за сметка на това, докато в живота една шега е смешна само когато я чуеш за първи път, музикалните шеги могат да се слушат отново и отново и при всеки следващ път да изглеждат още по-смешни.