„В живота на великите хора често се наблюдава следният парадокс: когато всичко изглежда изгубено, когато всичко се руши, те са най-близо до победата. Точно в момента, в който Георг Фридрих Хендел изглежда победен, той създава творение, на което е съдено да му донесе световна слава“… Така пише за Хендел изследователят на неговото творчество Ромен Ролан. Автор на почти 40 опери и множество инструментални произведения, когато през 1730 година се обръща към жанра на ораторията, композиторът като че ли е изгубил любовта на публиката. Враждебно настроените английски аристократи, които предпочитат да слушат италианските композитори, започват да късат афишите му и публиката престава да посещава неговите концерти. Хендел решава да напусне Англия, където е живял четвърт век, и на 8 април обявява своя последен концерт, но очевидно силите му все още не са го напуснали: само за 24 дни, от 22 август до 14 септември, той създава една от най-хубавите си оратории – „Месия“. Хендел работи вдъхновено, и когато завършва „Алилуя“, облян в сълзи възкликва: „Мислех, че пред мен се е отворило небето и виждам Твореца на всичко тленно“. Това е един от най-щастливите моменти в живота на композитора.