Реквием от Моцарт е смятан за едно от най-великите произведения в историята на музиката и съчинение, чиято история звучи мистериозно.

Легендите разказват, че тайнствен мъж в черно една нощ посетил Моцарт и му поръчал месата. Това всъщност е граф Франц фон Валзег, който често поръчвал произведения, които после е представял като свои. Моцарт умира преди да завърши произведението.

След смъртта му Констанца – неговата съпруга, в ситуация на реална финансова нужда, се обръща към няколко композитори с молба да довършат поръчката. Единствени се съгласяват Йозеф Айблер и 25-годишният тогава Франц Ксавер Зюсмайер, ученик на Моцарт. Работата на Зюсмайер е подлагана на критики, въпреки че е бил близък с него и твърде добре запознат с идеите му. Години след това Зюсмайер в писмо до лайпцигското издателство Breitkopf & Haertel, преди тяхната публикация на Реквиема, признава собствената си роля. Той поема изцяло отговорността за Dies Irae (след Qua resurget ex favilla) и за последните три части (Sanctus, Benedictus и Agnus Dei). През 1825 започва дебат за авторството, продължил столетия наред.

Зюсмайер живее още дванайсет години след завършването на Реквиема, бил е популярен виенски автор, но изследователите определят опусите му като посредствени и далеч от музиката и идеите в Реквиема. Тези факти никога не са хвърляли сянка върху великолепието и популярността на творбата. Йозеф Хайдн пише: „ако Моцарт не беше написал нищо друго освен струнните си квартети и Реквиема, то и това би било достатъчно, за да остане безсмъртен“.

Солистите Беса Лугичи, Виолета Радомирска, Михаил Михайлов, Ивайло Джуров са селекцията на маестро Найден Тодоров за изпълнението на Моцартовия шедьовър. Към тях се присъединява и Националният филхармоничен хор, който тази година отбелязва своята 75-та годишнина.