Произведения по византийски и български напеви, хорови творби от  Добри Христов, отец Александър Лашков, Петър Динев и др.

Български и византийски напеви

След покръстването на българския народ и приемането на християнството за официална религия, в църквите ни се изпълняват византийски песнопения. Скоро след това, чрез делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, богослужението се извършва на старобългарски език. Преведените богослужебни текстове са адаптирани към византийските мелодии. По това време различни анонимни български автори постепенно започват да композират песнопения.

С течение на времето се забелязва голяма разлика между българския напев и византийския.  Българският звучи изчистено и ясно, докато във византийския се употребяват по-големи или по-малки разстояния от полутон между нотите, подобни на „коми“. Тези ладови различия се забелязват и в народното творчество на двете империи.

Песнопенията на източната църква имат корен, който можем да проследим до дълбока древност. Това е музика пропита със смирение и съзерцание към Бога. Лишена е от всяка претенциозност и излишество. Главната цел е молитва и възхвала на Всевишния и от нея се усеща полъха на древността и непреходността на одухотворените мелодии.

За църковните песнопения

Концертната програма се състои от различни песнопения, които се изпълняват в богослужението. Литургията е живо и действено служение на свещеници и миряни, в което всички заедно се молят за нашия народ, за мира в целия свят и за спасението на всички. Основният смисъл на литургията е светото причастие, където присъстващите приемат Тялото и Кръвта Христови. Така те стават причастни на Христа, както самият Той е казал да правим за негов спомен. Както Бог стана човек, така и ние хората чрез причастието приемаме Бог в себе си.

Песнопенията в литургията имат своето точно определено място и значение. В концертната програма ще чуете:

Втори и Трети антифон – антифоните са три песнопения, символизирайки Светата Троица. В тях се цитират стихове от Свещеното Писание. „Слава и Единородний“ е II антифон, а „Во Царствии Твоем“ се изпълнява като III  антифон.

Тропар – кратко песнопение, което ни съобщава за събитието или светеца, които честваме в дадения ден. В зависимост от празника може да се изпълнят повече от един тропар.

Херувимска песен – тази песен се състои от две части: „Иже херувими…“ и „Яко да Царя“. При това песнопение небесната църква и земната стават едно цяло и ангелите, и хората служат заедно. С това си значение песента е подобна на „Свят, свят, свят, Господ Саваот…“, която ангелите непрестанно пеят пред лицето на Бога, а ние пеем в евхаристийния канон. Между двете части на херувимската песен се извършва так нар. „Велик вход“, който символизира пътят на Господ до Голгота и се пренасят Светите Дарове.

Евхаристиен канон – в евхаристийния канон става измолването и претворяването на Светите Дарове, виното и хляба, в кръвта и тялото Господни. Това е най-съкровенната и кулминационна част на светата литургия – молитвата „Тебе поем…“.

Достойно ест – песен за възхвала на Пресвета Богородица. Изпълнява се непосредствено след „Тебе поем“.

Задостойник – означава „вместо Достойно ест“. Задостойниците са различни песнопения, които се изпълняват на определени Господски и Богородични празници и на Кръстовден.

Причастен стих – текстовете на това песнопение са от книга Псалтир. По време на изпълнението му свещеникът подготвя Светото причастие в олтара. Той се причастява, а след него останалите богослужители. След това отваря царските двери и приканва всички миряни да приемат Светите Дарове с думите: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете!“. Певците (народа) отговаря: „Благословен е, който идва в името Господне! Бог е Господ и ни се яви!“

текст – Цветан Крумов