Вокален състав „Импресия“ – „ЗЕМНО И НЕЗЕМНО“

концертът е посветен на 210 годишнината от рождението на Ференц Лист

За събитието

„Нито един постигнат обект на желанието не дарява трайно, неизменно задоволство, защото то прилича винаги на подхвърлена милостиня, дадена на просяка да поддържа живота му днес, за да продължат мъките му утре!” – отбелязва Артур Шопенхауер в изпълнената със самота коледна нощ на 1817 г. В същата тази година в малкото градче Доборян (Райдинг), тогава част от унгарските територии, а днес в пределите на Австрия, едно шестгодишно хлапе прокарва пръстите си по черните и бели клавиши на клавира и през сълзи заявява: „Тате, искам да стана пианист на Бога!”. Това желание ще се изпълни само след няколко години като някаква подхвърлена небесна милостиня. Но милостиня-дарба, която ще продължава цял живот и ще го превърне в един от музикалните колоси на нашия свят – Ференц Лист, прочувствен следовник на Бога, любовник и страдалец, който до последните си дни ще помни думите: „Какво е нашият живот, ако не прелюдии към тази непозната песен, чиято първа тържествена нота е смъртта!”

За произведенията:


Симфонична поема „Унгария“
 S.103 (премиерно за страната изпълнение за две пиана S. 643)
Ф. Лист композира симфоничната поема „Унгария“ през 1854 г., използвайки частично своя „Героичен марш в унгарски стил“ S. 231 за соло пиано, написан 1840 г. Премиерата на поемата дирижира самият Лист в Унгарския национален театър в Будапеща на 8 септември 1856 г. с огромен успех. „Беше по-хубаво от аплодисменти“, пише по-късно композиторът. „И мъже, и жени – всички плачеха!“ Той отбелязва това преживяване с поговорката, че „сълзите са радостта на унгарците“. Въпреки ярката образност Симфоничната поема „Унгария“ няма програма и може да се приеме като своего рода унгарска рапсодия. След кратко въведение, обозначен като Largo con duolo, основната тема на Марша в унгарски стил се появява в кларинет, фагот и виоли. Тази тема и продължението й доминират в първия раздел на творбата, но в един момент са прекъснати от изразителна каденца за соло цигулка. Този раздел съдържа стилистичните характеристики на „вербункош“, като секциите Largo con duolo се редуват с Andante marziale в контраст на ласан (lassú – ласу) и фриска (friss) с мелодията от Унгарска рапсодия 8, остро акцентирани и точкувани ритми, и богата цигулкова орнаментация. Кулминацията е последвана контрастно от погребален марш, основан на втората тема. Тук Лист сякаш изобразява както поражението на Лайош Кошут и убийството на ръководителите на Унгарската революция от 1848 г., така и надеждата, че един ден герочният дух и силата на унгарския народ ще победят, и страната ще бъде освободена. В монументалния край двете теми се събират.

Патетичният концерт (Concerto pathétique S.258/2), завършен през 1866 г., е сред най-величествените и амбициозни творби за две пиана на Лист. По указания и наставления на автора са направени още три концертни клавирни аранжиментa на произведението от негови ученици и последователи.

История и значимост
През 1851 
Breitkopf & Härtel публикува соловото клавирно произведение Grosses Concert-Solo (Голям солов концерт) S.176 на Лист. Макар и не толкова популярен колкото по-късната Соната за пиано в си минор, концертът може да се постави по значимост редом до нея като мащабно непрограмно произведение. Патетичният концерт показва структурни прилики и очевидна тематична връзка както със Сонатата, така и с грандиозната Симфония „Фауст.

Concerto pathétique предвещава няколко от най-новаторските характеристики на безспорната майсторска работа на Лист – Сонатата за пиано в си минор: монотематичното и „лайтмотивно“ изграждане, както и обединението на „четири части в една“.

Сподели:

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on skype
Share on whatsapp
Share on email
Share on print

Виж събитието във Facebook:


Предстоящи събития на Вокален състав „Импресия“



Какво търсиш днес?