Писана за едноименната трагедия от Хайнрих Йозеф фон Колин, ув. Кориолан е завършена и изпълнена за пръв път през 1807 г. на частен концерт в дома на княз Франц Йозеф фон Лобковиц. На същия концерт са премиерите и на Четвъртия клавирен концерт и на Четвърта симфония от Бетовен. Също както през 1807 г., и днес концертът започва с увертюра и завършва със симфония от Бетовен.

В средата обаче, има едно друго голямо „Б“ – безпорният фаворит на вечерта – Вторият клавирен концерт на Бела Барток – ненадминат връх в неговото творчество, а така също и в клавирния репертоар с оркестър, наред с такива значителни произведения от пианисти-композитори като Втори и Трети клавирeн концерт на Рахманинов или Втори клавирен концерт на Прокофиев.

Седмата си симфония Бетовен пише през 1811-12 г. Премиерата е през декември 1813 г. на благотворителен концерт в помощ на ранените в Битката при Ханау. Програмата включва и „Победата на Уелингтън“ – с други думи силно патриотична и съвсем актуална музика за момента. Дирижира самият Бетовен, а в оркестъра са включени някои изтъкнати не само изпълнители, но и композитори от онова време – Луи Шпор, Йохан Непомук Хумел, Джакомо Майербеер и Антонио Салиери. Творбата е много добре приета, а втората част – Алегрето, се налага да потворят незабавно. По-късно тази част заживява свой живот.