„Небесна светлина” за симфоничен оркестър

„НЕБЕСНА СВЕТЛИНА“ (2018): Аскетично-медитативната строгост на моята пиеса е близка до тази на старинната ренесансова форма пасакалия. Но сходството е по-скоро от стилистичен, отколкото от формален характер. Въпреки че нашата рационална епоха оставя все по-малко място за мистицизъм и медитация, понякога са достатъчни само няколко мига да погледаме звездното небе, за да си припомним, че заобикалящият ни свят, както и човешкото съществуване, не могат да се сведат единствено до нещата, които можем да видим или да докоснем с пръсти. Артур Шопенхауер, според който музиката е най-силно въздействащото изкуство, пише: „Когато слушам музика, моето въображение ме води към мисълта, че животът на всички хора, както и моят живот, е само сънища на един вечен дух, добри и лоши сънища, за които всяка смърт е едно пробуждане”. Посвещавам пиесата на паметта на моите родители. - Ясен Воденичаров