Концерт за пиано и оркестър №1 в ми минор оп.11

Забележителен пианист, ФРЕДЕРИК ШОПЕН създава едни от най-ярките романтични шедьоври в музиката за този инструмент. Музикалният му талант разцъфтява в ранното му детство, покорява публиката на Варшава, Виена, Париж. Заминава за Париж на 2 ноември 1830 и остава до края на живота си (умира само на 39 години!), но винаги е свързан със своята родина Полша. С изключение на няколко юношески опуса за камерни ансамбли и песни, Шопен пише клавирни мазурки, полонези и валсове, прелюдии и ноктюрни, балади, скерца, импромтюта и етюди, вариации и сонати… Двата му концерта за пиано и оркестър са композирани между 19 и 20-годишна възраст във Варшава, но са публикувани по-късно. За пиано и оркестър е и „Andante spiаnato и Голяма брилянтна полонеза“, оп. 22 – творба, започната във Варшава през 1830 и завършена през 1834 в Париж (издадена през 1836). Шопен е работил и над трети концерт за пиано, клавирната му пиеса „Allegro de Concert“ в ла мажор, оп. 46 е вариант на първата част на неосъществения му замисъл. В Париж композиторът не създава повече произведения за пиано и оркестър. КОНЦЕРТЪТ ЗА ПИАНО И ОРКЕСТЪР В МИ МИНОР, ОП. 11 е първият от двата му концерта за пиано, въпреки че е написан след Концерта във фа минор (композиран по-рано, но издаден през 1836 като оп. 21). Ми минорният е публикуван през 1833 в Париж и в Лайпциг. Посветен е на известния по това време виртуозен пианист, педагог и композитор Фридрих Калкбренер. Написан през 1830, Ми минорният концерт е изпълнен за първи път на 11 октомври с.г. под диригентството на Карло Солива в Националния театър във Варшава с Шопен като солист. Това е последната му изява като пианист преди да напусне Полша завинаги. Вчерашният концерт беше успешен – пише Шопен на 12 октомври 1830 до своя приятел Титус Войцеховски. – Пълна зала! В единствената рецензия за събитието, излязла на следващия ден в „Kurier Warszawski“, е изтъкнато, че присъстват 700 души, а като автор и виртуоз Шопен е обсипан с аплодисменти. По повод успешната премиера на концерта в Париж в „Salle Pleyel“ Франсоа-Жозеф Фетис, редактор на „Revue Musicale“, отбелязва: В тези мелодии има душа, в тези пасажи има фантазия и навсякъде има оригиналност. В писмата до Войцеховски Шопен споделя много информация и коментари за двата си концерта, вдъхновени и от личните му преживявания. В тях водещо е пианото, а оркестърът деликатно съпровожда драматургично разгърнатата солова партия. Те са тричастни, с бавна средна част (в писмата си той я нарича „адажио“) и рондо в третата. Както и при втория концерт, сонатното алегро в първата част е с двойна експозиция, но в Ми минорния тя е по-дълга и величествена (Allegro maestoso). След оркестровото представяне на тематичния материал бляскавата пианистична партия е написана с типичната за Шопен брилянтна виртуозност и ярка поетична образност. Втората тема е лирична и изящно красива. Подобно на неговите красиви ноктюрни, следвайки примера на Моцарт, Шопен създава средната част – Romanza, като лирично откровение, вдъхновено и от увлечението и несподелената му любов към оперната певица Констанца Гладковска. Адажиото на новия ми концерт е в ми мажор – пояснява композиторът. – То не е мощно, а по-скоро романтично, спокойно, меланхолично и трябва да предизвиква впечатление за ласкав поглед, устремен натам, откъдето изплуват хиляди приятни спомени. То е сякаш мечта в прекрасна лунна пролетна нощ (писмо до Войцеховски от 15 май 1830). Енергичното и грациозно рондо (Rondo vivace) е написано в духа на популярния полски народен танц краковяк. Двата концерта на Шопен са високо оценени от неговите съвременници, а Роберт Шуман в своите музикалнокритични материали се прекланя пред величието на тези произведения. Любим репертоар и еталон за пианистично майсторство, днес те са задължителни на финалния тур на един от най-престижните клавирни конкурси във Варшава, който носи името на големия композитор и пианист. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова