Вариации по тема от операта "Дон Жуан" на В. А. Моцарт за пиано и оркестър в си бемол мажор, оп.2

„Шапки долу, господа, пред вас стои гений” – крилатите думи за Фредерик Шопен (1810-1849) са написани в Allgemeine Zeitschrift für Musik от прохождащият критик Роберт Шуман по повод опус 2 - Вариации върху „Là ci darem la mano” от операта „Дон Жуан” на В.А.Моцарт. Шопен създава своята първа творба за пиано и оркестър на 18 години като композиционна задача. По това време учи в Независимата консерватория хармония и контрапункт при Юзеф Елснер, най-големия музикален авторитет във Варшава. И като на всеки талантлив младеж, не са му достатъчни „местните хвалебствия”, мечтае за по-широки хоризонти – да чуе какво би казала публиката във Виена и Париж. С поощрението на учителя, през юли на 1829 г. заминава за Виена. Там, вече е изпратил на издателя Тобиас Хаслингер своите Вариации по Моцартовата тема. Все още не са публикувани, но като „жива” реклама ги изпълнява на концерт, организиран с покровителството на граф Галенберг, интендант на императорските театри. Той се състои на 11 август в театър „Кертнертор”. Заедно с оп. 2, Шопен импровизира за публиката, а на 18 август свири и Рондо ала Краковяк, втората си пиеса, написана за пиано и оркестър. Един от критиците отбелязва: „Шопен изненада всички, защото показа върховен талант, имайки предвид оригиналността на свиренето и на композициите му”… Въпреки че предизвиква фурор у публиката, тя е изненадана от неочаквано нежния му маниер на свирене. „Тук са свикнали виртуозите да вдигат голям шум” - пише Шопен на родителите си. А на критикуващите казва: „Това е моят начин на свирене и той безкрайно се харесва на жените”. За вариациите, написани в модния „брилянтен” стил, композиторът се спира на тема от шедьовъра на Моцарт „Дон Жуан”, по-точно дуета на великия прелъстител с хубавата и кокетлива селска девойка Церлина, в който той се опитва да я омае. Формата е изградена от интродукция върху мотивно зърно от Амадеусовата тема в си бемол мажор (тоналност по-матова и драматична от искрящата оригинална ла мажор). Без никаква подготовка се излага темата, сякаш Шопен, съвсем в духа на операта, иска да очертае сблъсъка между демоничното и предизвикателния жизнерадостен вкус на протагониста към приключенията. Една след друга следват пет вариации - технически ефектни и трудни, рамкирани с ритурнел. Шопен съобщава на родителите си: „След всяка вариация, имаше такива овации, че не можех да чуя оркестъра”. Финалът – Alla Polaca (полонез), идва след експресивната вариация в темпо Адажио и завършва творбата със сияен блясък. Вариациите върху „Là ci darem la mano” на Моцарт са посветени на предания приятел от лицея Титус Войчеховски. Освен Шуман и строгият клавирен педагог Фридрих Вик е възхитен от въображението и смелостта на Шопен в този опус 2, а неговата дъщеря Клара (прочута пианистка в 19 в. и бъдеща съпруга на Шуман) многократно изпълнява произведението, което днес рядко звучи. В ранното си творчество – това се чува и във Вариациите - Шопен изявява пианото като концертен инструмент, обкръжен от фона на многоцветен, но не силно действен оркестър. Веднага след пътуването до Виена създава и двата си клавирни концерта, но бързо и окончателно се насочва към чисто клавирната музика (етюди, балади, мазурки,полонези, валсове, ноктюрни, прелюдии, сонати и др.). За него тя е самодостатъчна да предаде с мощта на своята уникална и неповторима техника, култа към „пеещото” пиано, богатата палитра от смайващи звукови арабески, чувствени хармонии, пластичен метроритъм, изтънчени и дълбоко пронизващи душата емоции.