Рондо за цигулка и струнен оркестър в ла мажор, D. 438

Първите инструменти, които ФРАНЦ ШУБЕРТ овладява, са цигулката и виолата, макар да не се стреми към високи постижения и никога да не ги достига. В резултат първите му опуси, писани между 1810 и 1817, са именно за струнни – щрайх-квартети, сонати и пиеси за цигулка и пиано. Точно в този период, а именно през юни 1816, Шуберт създава Рондо в Ла мажор за цигулка и струнни, D. 438, последвано от Concertstück за цигулка и оркестър и Полонез за цигулка и оркестър (1817). Рондото е било изпълнявано от цигулка и струнен квартет, а не от струнен оркестър, и това е съставът, отразен в първата публикация на творбата от 1897. Шуберт е предпочитал предимно домашното музициране, на което са участвали аматьори и приятели от артистичните среди – поети и художници. Премиерите му са се провеждали на салонни музикални партита, станали известни като Шубертиади. В цигулковите си опуси Шуберт разчита на сътрудничество със своя брат Фердинанд, който е бил талантлив цигулар, а впоследствие – и на приятелството си с Йозеф Славик, виртуоз и определено съперник на Паганини. На Славик са посветени Брилянтно рондо в си минор и Фантазия в До мажор (D. 934), вдъхновени от изпълнителя през 1827. Голямо рондо за цигулка и оркестър в Ла мажор D. 438 е изградено на структурните модели на виенския класицизъм. Шуберт олицетворява типичния виенчанин, притежаващ талант и чар, творящ във време на хегемония на виенския класицизъм. А това, което го свързва с „модерния романтизъм“, се съдържа в хармоничната свобода на езика, в типичната му чувствителност към драматичното и трагичното, печалта и тъгата. текст - Милена Божикова