Концерт за цигулка и оркестър №2 „Американските годишни времена“

Концерт за цигулка и оркестър № 2 „Американските годишни времена“ включва участието на синтезатор. Поръчан е от няколко институции – Симфоничния оркестър на Торонто, Лондонския филхармоничен оркестър, Музикалния фестивал в Аспен, университета в Илинойс и от центъра „Карлсен“ към Обществения колеж в Оувърленд Парк, Канзас. Първото изпълнение е осъществено в Торонто на 9 декември 2009 от Робърт МакДъфи със Симфоничния оркестър на Торонто под диригентството на Питър Унджиан. Без съмнение Концертът е съвременна реплика на четирите цигулкови концерта, обединени в цикъла „Годишните времена“ на Вивалди. Филип Глас разказва историята на създаването на творбата: „Идеята за произведението възникна в резултат на случайни разговори между мен и Боби /солиста Робърт МакДъфи/ преди няколко години. Той се интересуваше от музика, която би могла да се изпълнява в общ концерт с „Годишните времена“ на Вивалди. Приех идеята за четиричастно произведение, но от самото начало не си представях как то ще кореспондира с концертите на Вивалди. Въпреки това Боби ме насърчи да започна с композицията си и да преценя впоследствие как тя ще се слуша до много известния си прототип. След като завърших творбата, му я изпратих. Същевременно интерпретацията му, макар и подобна на моята, даде различно тълкуване. Това ми подсказа възможността слушателят също да направи своето собствено тълкуване. Следователно, няма да има указания към слушателите за това къде да търсят в новия концерт пролетта, лятото, зимата и есента. В края на краищата, ако Боби и аз не сме в пълно съгласие, всяка независима интерпретация може да бъде приета и дори приветствана. Бих добавил още, че вместо обикновената каденца, аз предложих няколко солови части за Боби, мислейки, че те биха могли да бъдат възпроизвеждани и като отделна концертна музика, когато се абстрахират от цялата творба. Те се появяват в концерта като „пролог“ на първата част и като три „песни“, които предшестват всяка от следващите три части“.