Симфония №1 в до минор, оп.11

Менделсон създава Симфония № 1 в до минор оп. 11 на 15 години през 1824. Вместо планираната симфония за струнни, с която възнамерявал да завърши цикъла с ранните си камерни симфонии, решава да я преобрази за голям оркестър, в който включва духови инструменти (флейти, обои, кларинети, фаготи, валдхорни и тромпети) и ударни (тимпани). Това е първата голяма творба, с която младият композитор се представя като обещаващ симфоник и познавач на оркестровите багри. Не случайно я отбелязва като Симфония № 1 и се решава да я отпечата (заради голямата му самокритичност, например, партитурите на известните по-късно симфонии „Италианска” и „Реформационна” остават в архива на Менделсон и са публикувани след неговата смърт). Опирайки се на традициите на виенските класици Хайдн, Моцарт и Бетовен, той написва симфонията в четири части. Устремно драматичните I и IV част рамкират формата, II част е извисено мечтателно Адажио, а III част - Менует. Тук младият композитор проявява голяма смелост в трактовката на жанра - вихреното алегро, (в което асоциация с танца буди единствено тривременният ритъм) контрастира с изящен хорал в духовите инструменти. И финалът е неортодоксален, изобилства с интригуващи хрумвания. Менделсон пояснява маниера му на изпълнение: „con fuoco” („с жар”). Но в този поток от „жар” се вклиняват и лирични копнежи, и изкусни фугати. В Симфония № 1 „тийнейджърът” Феликс вдъхновено показва майсторство в мотивната разработка на темите и колористичното им вариационно развитие. Първото изпълнение на творбата е на 14 ноември 1824 г. в частния салон на Менделсонови по случай рождения ден на неговата сестра Фани - във версията, направена от композитора за пиано на 4 ръце, на което свирят двамата. Публичната премиера - на 1 февруари 1827 г. в Лайпциг с оркестъра Гевандхаус под диригентството на капелмайстора Йохан Шулц - е отбелязана с ласкавите оценки на критиката. Но големият ѝ фурор е при изпълнението в Лондон - на 25 май 1829 г. под диригентството на автора. Менделсон подарява ръкописа на Първата симфония с посвещение на Лондонското филхармонично общество в знак на благодарност за топлия прием. Специално за английската премиера той прави нова редакция на симфонията. Заменя III част със Скерцото из своя Струнен октет в ми бемол мажор оп. 20, който създава през същата година. Но по-късно, когато отпечатва партитурата, отново възвръща първоначалния Менует.