Концерт за виола и оркестър

КОНЦЕРТЪТ ЗА ВИОЛА И ОРКЕСТЪР е завършен през 1929 и носи посвещение „На Кристабел” (Кристабел Макларън, лейди Абърконуей). Бил замислен, по идея на диригента Томас Бичъм, за английския виолист Лайънел Тертис. Но когато той отказал да го изпълни, намирайки го за твърде „модерен”, композиторът Паул Хиндемит, известен и като отличен виолист, осъществил премиерата на 3 октомври 1929 с оркестъра на Хенри Ууд под диригентството на автора, на Променадните концерти в Queen's Hall в Лондон. Съвместната работа на двамата творци поставила началото на дългогодишно близко приятелство, а малко преди смъртта на Хиндемит през 1963 Уолтън композира серия вариации върху тема от неговия Виолончелов концерт. След премиерата на концерта за виола, донесла огромен успех на младия композитор, Тертис му изпратил писмо с извинения и още следващата година изсвирил концерта на фестивала „Световни дни на музиката” в Лиеж. Първият запис на творбата бил на Фредерик Ридл с Лондонския симфоничен оркестър, след това великолепни изпълнения са оставили Уйлям Примроуз, Нобуко Имаи, Юрий Башмет, Паул Нойбауер, както и прочутите цигулари Йехуди Менухин, Найджъл Кенеди и Максим Венгеров. Макар и изграден в традиционната тричастна структура, Виоловият концерт, се отличава с по-различна трактовка на съотношението между частите. Обикновено крайните части са в по-бързо темпо, а средната е бавна, докато тук първата част е Andante, а втората е бърза, с характер на скерцо, необичайно за повечето концертни опуси. Може би Уолтън е бил повлиян от много харесвания от него Първи цигулков концерт на Прокофиев, също започващ с бавна част, последвана от скерцо като втора част.