„Истинската апология на Сократ“ за бас, ударни и струнни инструменти по текст на Костас Варналис

Симеон Пиронков пише „Апология на Сократ“ по кратката литературна творба на гръцкия поет, романист, публицист и общественик (роден и израснал в България) Костас Варналис (1884 – 1974) „Истинска апология на Сократ“, посветена на древногръцкия философ. Композиторът не определя жанрово творбата. Изследователите му я характеризират като камерна кантата, камерна опера-кантата, политическа реч, ораторско представления-митинг... „Апологията на Сократ“ е експресивна монодрама. Очевидно композиторът е имал нужда да създаде драматична творба, в която словото определя цялата ѝ драматургия. Диалогът на Сократ с гражданите атиняни – неговите обвинители, е диалогът на композитора с неговите съвременици и неговият социален протест, изразен в гневния възглас на Сократ: „Лъжата, безчестието и коварството – ето духът на вашата държава!“ Звуковата атмосфера в началото, постигната чрез различни ударни инструменти (включително звънци, голям барабан, които се свързват с битова картина) и речитативната партия на солиста представят двата контрастни образа – на тълпата от обвинители и на Сократ. В отделните 14 епизода в диалога на Сократ с тълпата се редуват стенания, гняв, гротеска... Заключителната реплика на Сократ „А сега кой ще ме заведе в затвора?... Къде е затворът, граждани?! Ха, ха, ха“ е авторовото морално послание към лицемерието. Акцентите в изговарянето на текста определят метроритмичната пулсация в творбата. Музикалната картина е подчинена на словото... За първи път „Апология на Сократ“ прозвучава скоро след създаването ѝ, през 1968. През есента на 1976 творбата е представена повторно в авторски концерт на Симеон Пиронков. Изпълнители отново са Павел Герджиков и Камерният ансамбъл „Софийски солисти“. „Апология на Сократ“ е едно от най-силните и драматични послания, които ни е завещал композиторът.