Концерт за пиано и оркестър №2 в сол минор, оп.16

Още като студент през 1907 СЕРГЕЙ ПРОКОФИЕВ решава, че е открил нова музика – тази на клавирния концерт. И веднага разделя известните му клавирни концерти на две категории: такива, които му харесват мелодически и технически, като концертите на Бетовен, Лист, Римски-Корсаков, Първия на Чайковски, Втори и Четвърти на Сен-Санс, на Рахманинов, и такива, които не го вълнуват – като тези на Шопен, Шуман, Брамс и Скрябин. Прокофиев въвежда за себе си практиката да събира в отделна тетрадка теми, които са го поразили с красотата си. Там попадат откъси от Вагнер, Римски-Корсаков и Чайковски. Тук присъства и началната тема от Първия клавирен концерт на Чайковски, която става образец за подражание в написването на Първия клавирен концерт на композитора. От петте клавирни концерта на композитора най-ефектни и репертоарни са „студентският” Първи концерт и Третият концерт (от 1921, писан в Париж, блестящ с оркестрацията си и завладяващ мелодически). Четвъртият (за лява ръка, предназначен за Витгенщайн) и Петият концерт (завършен 1932) са специфични и не особено репертоарни опуси. Вторият клавирен концерт не се нарежда сред впечатляващите му творби и се изпълнява сравнително най-рядко. Създаван е през пролетта на 1913, когато Прокофиев следва в Санктпетербургската консерватория. По това време той адмирира манифеста на групата поети-футуристи, написан от 19-годишния Владимир Маяковски. В памфлета „Шамар на публичния вкус” Маяковски отрича традиционните изразни форми и призовава към индивидуализъм и неконформизъм в изкуството. В студентските години на Прокофиев особено важно и професионално значимо е влиянието на много близък негов приятел и състудент – Максимилиан Шмитхоф. Когато работи над партитурата на Втория клавирен концерт през април 1913, Прокофиев получава писмо от Шмитхоф, в което последният се прощава с него и от което се разбира за самоубийството му. По този повод някои музиканти намират в партитурата примери на задочен диалог на композитора с приятеля му. Концертът носи посвещение на Шмитхоф, както и Втората и Четвъртата клавирни сонати на Прокофиев. След премиерата на 5 септември в Павловск, на която композиторът изпълнява соловата партия, реакциите са преобладаващо негативни. Публиката постепенно напуска залата, а малкото останали слушатели подсвиркват и викат. В пресата излизат оценки като: „Музиката те кара да полудееш” или „Котките по покрива произвеждат по-добра музика”, други казват, че „това е гениално произведение, новаторско, с дух и оригиналност”. През 1918 по време на първото турне на Прокофиев в Съединените щати, при пожар в жилището му ръкописът на Концерта изгаря. След още 6 години Прокофиев го пренаписва по черновите си. Премиерата на втория вариант е на 8 май 1924 в Париж под диригентството на Сергей Кусевицки. В клавирната литература запазена марка на Прокофиев остават прословутата ударна трактовка на инструмента, стилизирането на ранно-класическите идеи с езика на ХХ век, специфичните емоционални състояния, изключителната динамика, характерните музикални образи, пародии и хумор. текст - Милена Божикова