Симфония №4 в ре минор оп.120
За произведението
Именно тази втора негова симфония по-късно ще бъде публикувана като ЧЕТВЪРТА СИМФОНИЯ. Шуман завършва оркестрацията й на 4 октомври 1841, премиерата на 6 декември отново е с оркестъра на Лайпцигския Гевандхаус под палката на Фердинанд Давид. За да привлече по-голям интерес към концерта, Ференц Лист, най-популярният на времето клавирен виртуоз, предлага да изпълни един дует с Клара, също вече прочута пианистка. Но публиката остава резервирана, не възприема необичайната форма на творбата, в която традиционните четири части са сляти в единен, непрекъснато течащ музикален поток. Издателят отказва да я публикува, предпочитайки да популяризира първата му симфония и Шуман я изоставя за около 10 години. В това време създава следващите си две симфонии и едва в началото на 50-те години, когато е музикален директор на оркестъра в Дюселдорф, решава да ревизира и изцяло преоркестрира ранната ре-минорна симфония. Новата й версия е изпълнена под диригентството на автора с голям успех на Долнорейнския музикален фестивал на 15 май 1853 и скоро е издадена вече като Четвърта Шуманова симфония. Макар, че оригиналният вариант е бил предпочитан от музиканти като Брамс (който съдейства за публикуването й през 1891), новата редакция се е утвърдила в съвременния репертоар и е най-често изпълняваната симфония на Шуман. Ярка еманация на романтичния дух на композитора, Четвърта симфония е една от най-новаторските трактовки на жанра в немския симфонизъм от първата половина на 19 век. Идеята за следване на частите без пауза, в единно цяло, сякаш предвещава бъдещото разчупване на симфоничния цикъл в творчеството на композиторите през по-късните десетилетия, както и появата на новия жанр на симфоничната поема. Обединени от общи, но непрестанно трансформиращи се теми, отделните части носят ясно обособена образна индивидуалност и протичат в единна, консеквентна градация – от сдържано елегичната интродукция към неспокойното движение на началното сонатно алегро, през меланхоличната поетика на Романса, последван от напористо енергично Скерцо до стремителния динамичен финал.
Автори
Композитор
Роберт Шуман
Минали изпълнения
Концерт на Нов симфоничен оркестър
Зала "България"
Френски чар
Зала "България"
Концерт на Нов симфоничен оркестър
Зала "България"
