Симфония №3 "Рейнска" в ми бемол мажор, оп.97

В края на 40-те години Шуман напуска родната Саксония, напуска Консерваторията в Лайпциг, където работи по покана на Менделсон, отказва се от издаването на музикалното списание Neue Zeitschrift fur Musik, което самият той създава и изпълва със собствени статии. Между 1848 и 1853 приема назначението генерален музикален директор в Дюселдорф, след като приятелят му Фердинанд Хилер освобождава поста. Сред опусите му е и Третата симфония „Рейнска“. Изследователите определят творбите му от този период като „купища руини, сред които могат да се открият само следи от някогашното великолепие“ (Херман Аберт). Третата симфония отразява впечатленията на семейство Шуман от Дюселдорф и Рейн, „сериозен и горд като наш немски Бог“ (Шуман). Въпреки че Шуман никога не е давал име на своята симфония, заглавието „Рейнска“ е прибавено след премиерата ѝ на 6 февруари 1851. Река Рейн и Рейнска област провокират творческата фантазия на десетки артисти и играят ролята на национален символ. Това може да се проследи при Рихард Вагнер в „Пръстенът на нибелунга“, в „Странстванията на Чайлд Харолд“ на Байрон, в шумановата музика по стихотворението на Хайнрих Хайне „ Auf dem Rhein“ („По река Рейн“), в операта на Жак Офенбах „Les fées du Rhin“ („Русалките на Рейн“). Като цяло „Рейнска“ симфония отразява впечатлението от архитектурата на Кьолнската катедрала, конкретно отразено в четвъртата част. В нея оживяват и юношеските впечатления на композитора, когато 18-годишен той за първи път, съзерзавайки реката, се изпълва с възторг. Реката играе и драматична роля в живота му. Емоционално депресиран, според съвременниците си, той прави неуспешен опит за самоубийство, хвърляйки се в Рейн на 27 февруари 1854. Трета симфония дава основания за тематични паралели със симфониите на Бетовен, Хайдн, Менделсон. В първата част една от темите има праобраз в „Песни без думи“ на Менделсон. Във втората част, скерцото, образът на Рейн отново оживява. Първоначално Шуман дава заглавие „Утро на Рейн“, което променя впоследствие. Третата част е романтично размишление, кратко тричастно ноктюрно или интермецо, също с аналогии в „Песни без думи“ на Менделсон. Четвъртата част първоначално е с програмно название „В характера на съпровод на тържествена церемония“, съкратено от композитора до „Feierlich“ („тържествено“), за което той е имал предвид конкретно събитие – въвеждането в сан кардинал на архиепископа на Кьолн. Написана е в рядко използваната тоналност ми-бемол минор, в барокова стилизация и отново с препратка към музиката на Менделсон (от Реформационна симфония например). Кулминацията на Adagio-то свързва частта с финала, петата част. Тя е тематично обобщаваща, както е в симфоничната традиция на Шуман, и формира арка с първата част. На фона на скромния успех на Шумановата симфония в Германия Чайковски е бил страстен неин почитател. За четвъртата част той пише: „Нищо по-мощно и по-дълбоко не се е раждало в човешкото художествено творчество. Въпреки че са минали векове от създаването на Кьолнската катедрала и много поколения са вложили труда си за осъществяването на тази грандиозна архитектурна концепция, една страница на великия музикант, вдъхновен от величествената красота на катедралата, ще остави за бъдещите поколения неувяхващ паметник за дълбочината на човешкия дух също като самата катедрала“. текст - Милена Божикова