Песни за сопран и оркестър

Ако за Бетовен песента е по-скоро експериментално поле, за РИХАРД ЩРАУС е един от фундаменталните жанрове в неговото творчество. Той създава над 200 песни – от първите си детски опити на 6 години до вокалния цикъл „Четири последни песни”, създаден на 84 години. Негова муза, критик и всеотдаен изпълнител е съпругата му, известното сопрано Паулина де Анна. Песента „Morgen!“ („Утре!“) е написана на 21 май 1894. Тя е част от вокалния цикъл „Четири песни”, оп. 29, който композиторът ѝ поднася като сватбен подарък в деня на тяхната венчавка. Текстът е на шотландско-германския поет анархист Джан Хенри Маккей. Първоначално е за глас и пиано, както и с вариант за цигулка и пиано. Три години по-късно Щраус прави оркестровата версия със солираща цигулка. Премиерата на тази песен за тихото щастие на двамата влюбени е на 22 май 1897 в Брюксел – Паулина е солист, а композиторът е на диригентския пулт. Щраус е на 21 години, когато публикува първия си вокален цикъл „Осем песни”, оп. 10 по стихове на австрийския поет Херман фон Гилм от посмъртно издадената му стихосбирка „Последни листа“. Премиерата на този опус, с който композиторът се утвръждава като майстор на песента, е на 5 март 1886 в Мюнхен с тенора Хайнрих Фогл, съпровождан на пианото от автора. „Allerseelen“ („Задушница“) е последната песен в цикъла. Тя ни препраща към католическия празник на Вси светии, когато по традиция близките на починалите украсяват гробовете с цветя и си спомнят с обич за тях. Оркестровата адаптация на песента е направена през 1932 от немския композитор и диригент Роберт Хегер с официалното съгласие на издателите на Щраус. А самият той през 1940 оркестрира първата песен в цикъла „Zueignung“ („Посвещение“) – възторжен химн на благодарност към скъпото на сърцето създание. Тази версия е посветена на прочутото сопрано Виорика Урсулеак. Тя я изпълнява за първи път на 4 юли същата година с Виенската филхармония под диригентството на Щраус. текст - Янина Богданова