Кончерто гроссо за струнен оркестър

Кончерто Гроссо от английския композитор Рейф Воън Уилямс прозвучава за първи път в Роял Албърт Хол в Лондон през ноември 1950 г. Творбата е написана по поръчка на Асоциацията на провинциалните музикални училища по повод нейната 21-ва годишнина. Воън-Уилямс поглежда назад във времето към традицията на бароковото Кончерто Гроссо, като намира в него решение на едно голямо практическо предизвикателство в конкретната поръчка. За въпросния концерт в Албърт Хол той разполагал с неголяма група изпълнители на високо техническо равнище, по-голяма група на по-скромно ниво, и още по-голяма група на съвсем базово. Така композитора превръща първата група в “Кончертино”, а втората в “Рипиено” според практиката на Кончерто Гроссо, а за третата група написва партии с изключително използване на празни струни, които партии могат да се пропуснат по желание, според инструкциите на композитора, както и постъпваме тази вечер. Творбата е цикъл от 5 части, сред които бароковата Сарабанда в центъра на цикъла (No.3) съжителства с Бурлеска (No.2), Скерцо и Марш (No.4,5). Композицията започва и завършва идентично, с величав епиграф, който в тази творба може би най-типично очицетворява стила на композитора, в който величието на старинната църковна музика, непосредствената красота на английската народна песен, духът на времето на двете световни войни, и особената скромност в характера на автора кристализират в една забележително изчистена естетика, може би недооценена, но и сякаш напоследък заемаща по-заслужено място на концертния подиум в родината му и по света. Този музикален епиграф-арка в произведението сякаш извиква в мисълта един рефрен от знаменитата поезия на Т. С. Елиът, от “Четири Квартета”, написани в Англия около 10 години по-рано - “В моето начало е моят край”.