Симфония №3 в ре мажор, оп.29

От началото на 1870-те години младият ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ вече е наложил името си като призната значима творческа фигура в Московския музикален живот. С много голям успех преминават премиерите на първите му две симфонии, оперите „Войвода“, „Ундина“, „Опричник“ и „Ковачът Вакула“ (преработена по-късно с ново заглавие „Черевички“), музиката към драмата на Островски „Снежанка“, балета „Лебедово езеро“, Първият клавирен концерт, оркестровите фантазии „Ромео и Жулиета“ и „Франческа да Римини“, Вариации на тема Рококо за виолончело и оркестър, трите струнни квартета и др. Той става първият професор по композиция в откритата през 1866 Московска консерватория, пише статии като музикален критик във вестник „Русские ведомости“, често и за постановки в чужбина, превежда от френски и немски музикално-теоретични трудове за нуждите на педагогическата практика, сам пише учебници. С интерес и одобрение е приет и от петербургските композитори от „Могъщата петорка“, въпреки различията в творческите им виждания. ТРЕТА СИМФОНИЯ, подобно на предишните две, Чайковски създава в спокойните ваканционни летни дни, прекарани в страната, далеч от натоварения му живот в Москва. От средата на юни до средата на август 1875 той гостува на приятели и роднини на различни места, но най-много време прекарва в Усово в имението на своя ученик и близък приятел граф Владимир Степанович Шиловский – любител композитор, поет и либретист. Там за три седмици скицира цялата симфония и започва оркестрацията ѝ. Но няколко кратки пътувания до Москва, Киев и други места прекъсват работата му и едва през август в село Вербовка окончателно завършва симфонията, като я посвещава на В. С. Шиловский (на него са посветени и двете клавирни пиеси „Ноктюрно“ и „Хумореска“, оп. 10). Премиерата е на 7 ноември 1875 в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн, на първия концерт на „Руско музикално общество“. Публиката я възприема много добре, но самият Чайковски не е съвсем доволен и пише на Римски-Корсаков: „Струва ми се, че симфонията не представя някакви особено сполучливи идеи, но технически е крачка напред. Преди всичко съм доволен от първата част и от двете скерци“. През януари 1876 новата творба е изпълнена с успех в Петербург под палката на музикалния ръководител на Мариинския театър Едуард Направник. Сред отличните критики в пресата е и отзивът на авторитетния Герман Ларош: „Със силата на своето съдържание, разнообразното богатство на формата, благородството на стила, отразяващо самобитно, индивидуално творчество, и с рядкото съвършенство на техниката, симфонията на Чайковски е едно от капиталните явления в музиката от последните години...“ А през октомври 1878 Трета симфония прозвучава под диригентството на Ханс Рихтер с Виенската филхармония, на 8 февруари 1879 на концерт на Филхармоничното общество в Ню Йорк, след това и в „Кристал палас“ в Лондон. Но все пак Третата остава най-рядко изпълняваната от шестте завършени симфонии на Чайковски и доста се отличава от тях. Тя е единствената в мажорна тоналност, без руски интонации в мелодиката, с по-сдържана романтична емоция и в пет, а не в традиционните за симфоничния цикъл четири части. Необичайна е симетричната ѝ конструкция – централна е елегичната бавна трета част, обкръжена със скерци от двете страни, цялостно обрамчена от разгърнатите динамични крайни части. Необичайна е и образността на всяка част – траурен марш в самото начало, носещ сякаш скрита повествователност, валсообразна втора част Alla tedesca („в немски стил“), чиято „балетна“ жестика предсказва създаденото няколко месеца по-късно „Лебедово езеро“. В следващото Скерцо прозвучава и музикален материал от кантатата „В памет на 200-годишнината от рождението на Петър Велики“, композирана от Чайковски през 1872. А Финалът в Tempo di polacca, изграден в типичния за полонеза ритъм, е дал основание понякога тази симфония да се нарича „Полска“. текст - Анди Палиева