"Литургия на Св. Йоан Златоуст", оп. 41

Към 1877 ПЬОТЪР ИЛИЧ ЧАЙКОВСКИ е утвърден вече композитор, особено след успеха на операта „Евгений Онегин“ (1877) и Четвъртата симфония. През същата година той се жени за своята ученичка Антонина Милюкова, но очакванията му не се оправдават, бракът се оказва неуспешен и довежда композитора до нервно разстройство. Той заминава за лечение в чужбина, благодарение на съдействието на Надежда фон Мек, вдовица на железопътен магнат, дългогодишна приятелка и меценат на композитора. Сред произведенията, написани в чужбина или в именията на фон Мек, е и Литургията на св. Йоан Златоуст. През февруари Чайковски е във Флоренция и издирва литургичния текст. Пише на издателя си Юргенсон за намиране на образец екземпляр от „литургията на композитора Лвов“. По-късно от Кларан Чайковски пише отново: „Имам нужда от пълния текст на литургията, с музика или без музика — все едно. Умолявам те да ми го доставиш или, ако не е възможно, да посочиш към кого да се обърна“. Чайковски избира църковно-певческия жанр по няколко причини: лични, религиозни и творчески. Той възприемал църковното пеене като поле от възможности, което се нуждае от развитие: „Искам да опитам да направя нещо за църковната музика… Признавам някои заслуги на Бортнянски и Березовски, но тяхната музика малко съвпада с византийския стил на архитектурата и иконите и целия ред на православната служба“. За отношението му към вярата може да се съди от кореспонденцията му с Надежда фон Мек. „Ние с вас еднакво плаваме по безбрежното море на скептицизма“ – пише той и говори за „величайщото щастие да вярваш разумно, успял да примириш всички недоразумения и противоречия, внушавани от критическия ум“. В друго писмо казва: „Отношението ми към църквата е съвсем различно от вашето. За мен тя е запазила много поетическа прелест. Много често посещавам обедната служба; литургията на св. Йоан Златоуст е, според мен, едно от най-великите художествени произведения“. Литургията на Йоан Златоуст е едно от най-значимите богослужения в източнохристиянската традиция, което постепенно измества тази на св. Василий Велики. Аргументира се тезата за компилация и редакция, а не за авторство на текста от св. Йоан Златоуст. Изследователи като Николай Успенски и Робърт Тафт проследяват произхода ѝ до древни източници от антиохийската традиция. Първата цялостна авторска музикална интерпретация на богослужението е направена именно от Чайковски през 1878. Той избира музиката да изразява простота, яснота, сдържаност, благоговейна искреност, душевна топлота, благоговение, съзерцание, покаяние и духовна радост. Затова музикалният стил е хомофонно-хармоничен в до мажор, с участие на имитационна полифония на места. Песнопенията са хорови и без темброва пищност. Въвежда както оригинални теми, така и авторски в стилистиката на древните знаменни напеви. Литургията е напълно завършена през юли. Първоначално е изпълнена в църквата на Киевския университет през юни 1879, след което – в една от московските църкви, през ноември 1880 – на закрит духовен концерт на Московската консерватория, на 18 декември 1880 – на извънредно събрание на Руския музикален съюз в Москва и на открит концерт през 1881, след което е временно забранена поради монопол на Придворната певческа капела върху духовната музика и разрешена след смъртта на композитора. Реакцията на публиката на открития концерт е била различна. Анонимно писмо, публикувано в един от вестниците, се посочвало, че изпълнението на литургия в публична зала срещу заплащане може да има пагубни последици за нравствеността. Братът на композитора Модест Чайковски обобщава: „Някои не харесваха „нецърковността“ на музиката, в смисъл на обичайните за богослужение произведения на Бортнянски, Сарти, Лвов и Берeзовски, други – „нецърковност“ в смисъла на липса на древноцърковен стил, трети – бедността на интересни музикални съчетания, четвърти – напротив, призоваваха за „строгост“ в стила на Палестрина. Пети, предимно духовници, негодуваха срещу дързостта на „светски“ композитор да „се бърка в църковната музика“, вместо да пише полки, валсове, опери!“ „Литургията“ на Чайковски, като всяка богослужебна музика, е предназначена да осъществи духовно преживяване и медиация между човека и Бога, да изрази личната вяра и потребност в единението с Бога и да послужи за хваление. текст - Милена Божикова