Концерт за кларинет и оркестър

В същата година, завърнал се в САЩ, Хиндемит създава КОНЦЕРТА ЗА КЛАРИНЕТ И ОРКЕСТЪР по поръчка на „краля на суинга” Бени Гудман. Интересът на известния джазмен към класическия репертоар датира още от обучението му при Франц Шьоп в Чикаго. След записи на творби от Моцарт, за да обогати съвременния кларинетен репертоар, той решава да възложи на известни композитори да напишат концерти за него без никакви специални изисквания. Така Бела Барток създава триото „Контрасти”, Дариус Мийо - концерт. По-късно в листата на композиторите ще се включат още Арън Копланд, Франсис Пуленк, Малкълм Арнолд и др. Съветник на Гудман за избора на автори е виенският кларинетист Ерик Саймън (с него Бени работи върху класическата си техника). Той го свързва с Хиндемит през 1941. Заради войната преговорите им прекъсват, после се подновяват. Когато композиторът завършва Концерта за кларинет, му предоставя правата за изпълнение за 3 години. По неясни причини Гудман прави премиера на творбата чак на 11 декември 1950 с Оркестър Филаделфия под диригентството на Ойген Орманди. „Опитах се да напиша за Бени приятна и много „кларинетна” пиеса, която да свири с удоволствие и да предаде неговата фина и смислена виртуозност” – отбелязва Хиндемит. Концертът е в 4 части, за кларинет в „А” (ла) строй. В „квази-неокласическия” стил на творбата, композиторът не използва джазови идиоми, остава верен на творческата си същност. Солистичната партия изявява изключителните му познания за спецификата на инструмента и неговия богат спектър от изразни възможности. В многопластовата драматургия, с различни образни състояния и в тънка колаборация с оркестъра, сякаш е вплетена душата на кларинета. Концертът на Хиндемит рядко се изпълнява и остава изключително предизвикателство за всеки музикант. текст - Янина Богданова