Концертино за цигулка и оркестър

След първата си соната за цигулка (1940), година по-късно Парашкев Хаджиев композира Концертино за цигулка и оркестър. Негов пръв изпълнител е големият цигулар Владимир Аврамов, бъдещият уважаван професор в Музикалната академия. Свързва ги сърдечно приятелство още от студентството в Чехия. За да се издържат финансово, двамата свирят заедно широк цигулков репертоар в различни барове, кабарета, кафенета и ресторанти в Прага. От този практически опит композиторът научава много тънкости за техническите възможности на цигулката, които използва в Концертиното. Премиерата на творбата е на 23 декември 1941 в зала „България” с Академичния оркестър при Държавната музикална академия под диригентството на проф. Цанко П. Цанков и е отбелязана с ласкави отзиви на музикалната критика - както за автора, така и за солиста. Концертиното е написано в традиционните три части и илюстрира времето, в което българските композитори се стремят да въплътят националната индентичност в своя стил. И Парашкев Хаджиев с богатата си мелодична дарба и свежа творческа инвенция не е изключение. Рапсодичната I част ефектно експонира разнородни теми в народностен „тон”, умело разгърнати в колоритния оркестър и виртуозната солираща цигулка. В контраст II част започва с хорална епична тема, която се развива експресивно в солистичната партия. Жизнерадостният бърз финал увенчава формата в народно-танцувален дух. текст - Янина Богданова