„Тъмната нощ на душата“

„Тъмната нощ на душата“ според описанието на испанския мистик и поет от 16-и век Сан Хуан де ла Крус в коментара към неговата едноименна поема е „фаза на пасивно пречистване на духа в мистичното развитие“. След нея следва втора фаза – озарението, в което се усеща Божието присъствие, но това присъствие все още не е стабилно. Самият автор не дава никакво заглавие на своята поема, но заедно с този коментар и „Изкачването на планината“ тя образува трактат за активното и пасивно пречистване на сетивата и духа, водещо до мистично единение. Тъмната нощ на душата е етап от личностното развитие, когато човек преминава през труден и значим преход към по-дълбоко възприемане на живота и своето място в него. Това повишено осъзнаване е придружено от болезнено отхвърляне на предишни концептуални рамки като идентичност, връзка, кариера, навик или система от вярвания, които преди са му позволявали да изгради смисъл в живота си. Индийският музикант, суфистки философ и пропагандатор Хазрат Инаят Хан казва: „Не може да има прераждане без тъмна нощ на душата, пълно унищожение на всичко, в което си вярвал и си мислил, че си.“ В съвремието изразът „тъмна нощ на душата“ е придобил по-широко значение на духовна пустота и екзистенциално съмнение и самота. Под това заглавие през 2010 Ула Йейло пише своето произведение за смесен хор с участието на пиано и струнен квартет. Творбата е върху английския превод на поемата на Сан Хуан де ла Крус и трае около 14 минути. Премиерата е същата година с участието на камерния хор „Phoenix Chorale“. За нея Ула Йейло казва: „Dark Night of the Soul“ бе създадена върху три строфи от вълшебната поема на Сан Хуан де ла Крус. Предложи ми ги Джоел Ринсема, художественият директор на „Phoenix Chorale“, и аз веднага се влюбих в тяхната страстна духовност. Едно от нещата, които исках да постигна в това произведение, беше да направя хора и пианото равностойни, сякаш участващи в диалог. Доста често пианото акомпанира на хора, но понякога пък хорът акомпанира на пианото (или цигулката) и играе ролята на мека, но богата звучност на „струнен оркестър“. Аз просто обожавам звука на гласове, които изпълняват акорди, а хорът създава звучност, която може да бъде толкова емоционална и топла, особено когато е дублиран от струнен квартет. За мен тази звукова комбинация има ефект, подобен на страхотен синтезатор, само че може би още по-органичен и жив.“ текст - Аделина Александрова