"Тривърхата шапка", първа и втора сюити (аранж. Антонио Серано)

Двете сюити от БАЛЕТА „ТРИВЪРХАТА ШАПКА“ на МАНУЕЛ ДЕ ФАЙЯ са сред най-популярните произведения на големия испански композитор, наред със симфоничните му импресии „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, балета „Любовна магия“, „Седем испански народни песни“ и други творби за глас и пиано, камерни опуси, сарсуели. Балетът „Тривърхата шапка“ е редакция на негово по-ранно произведение. По време на Първата световна война Мануел де Файя пише балет в две действия: „Губернаторът и жената на мелничаря“ („El corregidor y la moliner“), изпълнен за първи път през 1917 в Мадрид. По идея на Сергей Дягилев той го преработва и така се появява новият балет „Тривърхата шапка“ („El sombrero de tres picos“). Либретото е на Грегорио Мартинес Сиера по едноименната повест на известния испански писател Педро Антонио де Аларкон. Премиерата му на 22 юли 1919 в „Alhambra Theatre“ в Лондон е изключително успешна. Постановката е шедьовър: хореограф и изпълнител в ролята на Мелничаря е Леонид Мясин; костюмите и декорът са на Пабло Пикасо; участва трупата на Дягилев; женската роля се изпълнява от Тамара Карсавина. Диригент е Ернест Ансерме, тъй като композиторът се налага спешно да се прибере в Гранада, за да види умиращата си майка. Както се подразбира и от заглавието, сюжетът представя любовен триъгълник с историята за Губернатора, влюбен във вярната съпруга на Мелничаря, която той се опитва да съблазни, но вместо разбиране, получава публично осмиване. Балетът е в осем основни сцени, които са поредица от испански фолклорни танци, изпълнени с техниката на класическия балет, разделени на въведение и две действия със свързващи пантомимни номера. Включени са и две песни за мецосопран в характерния стил на канте хондо (т. нар. „дълбоко“ пеене, свързано с фламенкото). Двете оркестрови сюити са направени върху музиката на балета след това, без вокалните номера. Брилянтната им оркестрация откроява колоритния испански дух и сюжетност. Публикувани са в Лондон в издателство „J. & W. Chester Ltd.“: първата през 1921, втората – 1925 година. ПЪРВАТА СЮИТА е от въведение и четири части. Започва с кратки фанфари, с които, образно казано, завесата се вдига. Първата част е картина на селски сбор в топлия следобед. Втората е съблазнително фанданго. С диалога на фагота и флейта започва третата сцена, в която Мелничарката примамва Губернатора, като му дава грозде. В последната част оригинално са преплетени темите на основните персонажи в оркестровата фактура, изобразяваща гонитбата (Мелничарката побягва, а Губернаторът, тичайки след нея, попада в засада). ВТОРАТА СЮИТА е съставена от три танца. Сегидили върху традиционни теми в танца на селяните. Мрачно и огнено фламенко фарука като израз на мъжественост, чувственост и сила в танца на Мелничаря. Преди ликуващия финал музиката пресъздава в кулминацията на хотата хаотично оживена сцена с всички персонажи, включени са познатите вече музикални теми. Запазвайки оригиналната форма на двете сюити „Тривърхата шапка“, в аранжимента за хармоника и оркестър Антонио Серано умело представя мелодичните, хармоничните, ритмичните и контрапунктичните възможности на хроматичната хармоника. Оркестрацията е деликатно променена. В този вид творбата прозвучава за първи път през ноември 2020 на фестивала на испанската музика „Мануел де Файя“. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова