Увертюра "Крал Стефан", оп.117

Популярността на Бетовен се основава предимно на симфоничната и камерна музика. Но той не е безразличен към театралната сцена. Известни са няколко опита да завладее жанра опера и в крайна сметка усилията му се увенчават само с „Фиделио”. Пише музика за балети (най-известният е „Творенията на Прометей”), увертюри към трагедиите „Кориолан” от Хайнрих Йозеф фон Колин и „Егмонт” от Йохан Волфганг фон Гьоте, и сценична музика към театрални пиеси, която днес рядко се изпълнява. Подобна е участта на увертюрата „Крал Стефан” оп. 117. Тя е част от музиката, написана от Бетовен по поръчка за откриването на новия театър в Пеща (днес част от Будапеща). За да почете лоялността на Унгария към монархията на Хабсбургите, Франц Карл Йосиф Австрийски повелява изграждането на „изцяло нов театър със зала, казино, ресторант и кафене” със срок на завършване 1810 г. И тъй като строежът закъснява, денят на откриването е планиран за 4 октомври 1811 г. - рождения ден на императора. За да осигурят музикалното великолепие на това събитие, организаторите се обръщат към Бетовен с молба да напише музика към двете пиеси на немския драматург Август фон Коцебо, с които е предвидено да се открие новата театрална зала. Едната е „Крал Стефан или първият благодетел на Унгария”, другата – „Атинските развалини”, които като Пролог и Епилог обрамчват пиесата „Издигането на Пеща като свободен град” (местно представление от неизвестен днес автор). Тъкмо, когато се качва на каретата, за да отиде на почивка в курорта Теплиц в Бохемия, прочут с топлите си оздравителни минерални извори, композиторът получава поръчката. „След като прекарах три седмици в Теплиц, се почувствах доста добре” – разказва Бетовен – „Така, въпреки че лекарят ми беше забранил да работя, седнах да напиша нещо за мустаклиите, които много ме обичат”. Той е разочарован, когато разбира, че откриването на театъра отново се отлага и пише на ерцхерцог Рудолф да организира в двореца си концерт, на който да представи трите последни симфонии (вероятно това са Четвърта, Пета и Шеста) и „унгарските” увертюри. Най-накрая, няколко месеца след тази предпремиера, театърът в Пеща е открит на 9 февруари 1812 г. Представленията са повторени в следващите два дни пред многолюдна публика и бурни аплодисменти. Критиката отбелязва: „Музиката на Бетовен е много оригинална, превъзходна и достойна за своя майстор”. Сценичната музика към мелодрамата „Крал Стефан” включва увертюра и девет номера с участието на хор. Заглавието насочва към първия владетел, основал кралство Унгария. Пиесата представя сбито важни исторически събития: покръстването на унгарците, потушаването на бунта на езичниците, годежът на краля с баварската принцеса Гизела и радостното ликуване на народа, когато владетелят получава в дар златна корона от папа Силвестър II. Най-известната част от Бетовеновия оп. 117 е увертюрата, която се изпълнява като самостоятелна концертна пиеса. В нея той умело инкрустира „маджаризми” - унгарския колорит във встъпителната тема, украсена с форшлази, синкопираната тема на бързия дял. Пиесата е изградена с редуването на типичните за унгарската народна музика „lassú” и „friss” (съответно бавни и бързи танцови движения). В увертюрата включва и изящната тема на женския хор „Където невинността разпръсна цветя” - № 4 от сценичната музика. Забележителни в тази творба са предвестниците на някои музикални идеи, които след повече от десетилетие Бетовен ще използва в своята грандиозна Девета симфония – волевите оркестрови унисони и мелодични мотиви от бъдещата прочута „Ода на радостта”.