Симфония №7 в ла мажор, оп. 92

През пролетта на 1811 г. ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН се разболява сериозно и по съвета на своя лекар прекарва шест седмици в курорта Теплиц в Бохемия, както се налага отново и през лятото на 1812 година. Именно там той среща Йохан Волфганг фон Гьоте, към когото отдавна изпитва голямо преклонение. А тази историческа среща на двамата титани на духа Гьоте по-късно описва така: „Никога не съм срещал артист с такава духовна концентрация и енергия, с такъв виталитет и ве- ликодушие. Разбирам много добре колко му е трудно да се адаптира към света и неговите обичаи.” По това време Бетовен работи върху своята Седма симфония. Премиерното ѝ прозвучаване било във Виена в края на 1813 г. под диригентството на автора на благотворителен концерт за австрийските и баварски войници, ранени в битката срещу Наполеон при Ханау. В оркестъра участвали едни от най-големите музиканти на времето – цигуларят Лудвиг Шпор, Йохан Хумел, Джакомо ftайербер, Антонио Салиери, Антон Ромберг, италианският контрабасист виртуоз Доменико Драгонети и др. В същия концерт прозвучала и друга „военна” симфонична творба на Бетовен - програмната „Победата на Уелингтън, или Битката при Виктория”. След решаващото поражение на Наполеон при Лайпциг, патриотично настроената Виена посреща с такъв ентусиазъм концерта, че той е бил повторен след четири дни. Седмата симфония получила своята висока оценка и от велики съвременници на Бетовен, които я възприели като „най-мелодичната и най-оптимистична” творба на композитора. Вагнер я нарекъл „апотеоз на танца” заради изобилието от ритми и танцувални асоциации (в третата част прозвучава и австрийска селска песен, записана от Бетовен в Теплиц). А финала Чайковски определя като „вакханалия на звуци, поредица картини, изпълнени с всеотдайно веселие, щастие и доволство от живота.”