Симфония №3

Устремната напориста ТРЕТА СИМФОНИЯ се ражда в препълненото с диригентска работа и активно композиране време в началото на 50-те години, когато са създадени и Втора симфония, Втори, Трети и Четвърти струнен квартет, три дуо сонати, духово трио, солова соната за чело, музика към филмите „Наша земя“ и „Гераците“, театрална музика... „Камерните и оркестровите произведения до Пета симфония (1958) са написани в един стил, който аз условно наричам „Графичен“. Използвах инструментите с техните естествени качества и не търсех извънредни темброви ефекти от тях. Исках да напиша музика, в която музикалната идея трябваше да въздейства със своето съдържание, дълбочина и сериозност и инструментите служеха само за обемното ѝ нарастване. По отношение на формата не отстъпвах от класическите образци и полифоничните движения бяха основно средство. Служех си предимно с чисти тембри и смесването на различни инструментални групи имаше смисъл за по-релефно открояване на полифоничните линии.“ – пише композиторът в мемоарните си текстове в „Слово и дело“. Симфонията е посветена на верния приятел Добрин Петков, с когото години наред заедно дирижират Филхармонията в Русе и Софийската филхармония. Премиерното ѝ прозвучаване под диригентството на автора е с Варненския симфоничен оркестър на 15 април 1955 във Варна, а след нейната преработка през 1965–66 той дирижира първото ѝ изпълнение от Софийската филхармония на 25 октомври 1967 в София. текст - Анди Палиева