Концерт за арфа и оркестър в ми минор, оп.182

КОНЦЕРТЪТ ЗА АРФА И ОРКЕСТЪР В МИ МИНОР, ОП. 182 от германския композитор КАРЛ РАЙНЕКЕ е написан през 1884 – годината, в която тогава 60-годишният композитор получава високо признание и почетна докторска степен от Берлинската академия на изкуствата. Известен като виртуозен пианист, диригент и преподавател, автор на многобройно творчество във всички жанрове (много изпълнявана е Сонатата му за флейта „Ундина“, публикувана през 1882), той създава Концерта за арфа и оркестър в духа на романтичните опуси в този жанр. Стилистично и хармонично свързан с музиката на Шуман и Менделсон, концертът е тричастен, с най-разгърната първа част. Ритмичният мотив в краткото въведение прозвучава във всички части и доминира в драматичната основна тема, първо представена в оркестъра, а след това баладично изложена от арфата. Втората тема е песенна. Соловата каденца на арфата е продължителна и технически трудна, тя е изградена върху почти всички теми и мотиви, прозвучали в първата част. Втората част (Адажио) е по-спокойна и съзерцателна. Третата част е рондо с контрастни, различни като образност епизоди, например първият е танцувален дует за арфа и флейта, която деликатно съпровожда солиращия инструмент. В разгърнатото заключение финалните теми се преплитат в мажорен апотеоз, последван от кода, наситена с арпежи в арфата. Партитурата на Концерта за арфа на Райнеке е отпечатана от лайпцигския издател Бартолф Зенф още през 1884 и оттогава концертът е сред най-репертоарните творби за този инструмент. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова