Меса за мир /"Въоръженият човек" за солисти, хор и оркестър

За произведението

След началното си музикално обучение в Уелс КАРЛ ДЖЕНКИНС постъпва като обоист в Националния младежки оркестър на Уелс, завършва Университета в Кардиф, след което продължава като докторант в Кралската музикална академия в Лондон. От 70-те години свири предимно джаз и прогресивен рок като саксофонист, обоист и пианист в групата на известния Греъм Колиър. Със своя джаз-рок банда печели награда на Джазовия фестивал в Монтрьо през 1970. Въпреки многобройните си участия, записи и признание в популярните направления, той става световно известен именно с „Въоръженият човек. Меса за мира“ за солисти, хор и оркестър, написана през 1999. Подобно на други жанрове, еманципирали се от църковното богослужение, тази меса не е литургична, независимо от използваните кратки латински текстове, взети от ординария. В основата й стои антивоенната и общохуманна идея за единство на мултикултурна и икуменическа основа. Структурата на месата е семпла и директно подкрепя посланието на автора. Дженкинс започва с песента от ХV век „L’homme armé“, ползвайки я и като средновековен символ, и като съвременен образ. След нея са включени молитви – мюсюлмански и християнски; молитви за милост и надежда за избавление от Псалмите; прослава чрез текста от католическата меса. Следват няколко художествени текста – от Ръдиард Киплинг, Джон Драйдън, Джонатан Суифт; свидетелството за трагедията в Хирошима на японския поет Тоге Сaнкичи, починал от лъчева болест; текстове от древноиндийската епическа поема Махабхарата, описващи кървави картини. Следва текстът на Agnus Dei от ординария, идването на жертвата, която освобождава чове- чеството; след още авторски текстове са въведени стихове от Откровението на Йоана, внушаващи освобождението от болката и завършващи със „Слава на Бога!“. Месата е поръчана от Кралския оръжеен музей по повод откриването на нов негов филиал в Лийдс през 1996 и текстът е написан от Гай Уилсън, създател на музея. Дженкинс посвещава месата и на жертвите във война- та в Косово. В музиката има звукови асоциации с военни атрибути – военни маршове, барабанен съпровод, подражание на военен оркестър и пр. Включването на молитвите – мюсюлмански и християнски, създава контраст и внушава мир и покой. Драматичната кулминация настъпва с генерална пауза между VІІ и VІІІ част, последвана от английска мелодия от ХVІІ век „Последната застава“, изпълнявана на военни погребения. Тя отвежда към спомена за трагедията в Хирошима. Последните части са катарзис след човешките трагедии. Звучи отново „L’homme armé“ с нов текст на сър Томас Малори: „По- добре мир, отколкото война“. Премиерата на творбата е осъществена на 25 април 2000 в Роял Албърт хол – Лондон от Националния младежки хор и Националния симфоничен оркестър под диригентството на Грант Люелин. През 2005 месата е дирижирана от Дженкинс на Уиндзорския фестивал, където се превръща в централно събитие. До днес изпълненията от професионални и любителски състави са хиляди, което е рекорд за съвременно музи- кално произведение. Записана е през 2000 година от Лондонския филхармоничен оркестър под диригентството на автора за фирмата Virgin.

Автори