Концерт за пиано и оркестър №5 "Египетски" във фа мажор, оп.103

Камий Сен-Санс създава своя последен ПЕТИ КОНЦЕРТ ЗА ПИАНО, докато е в Египет през зимата на 1895 – 1896. Публикуван е през 1896 с посвещение на пианиста Луис Димер (1843 – 1919), който го неколкократно го изпълнява. С премиерата му на 6 май 1896, на която самият Сен-Санс е солист, композиторът отбелязва 50-годишнината от своя дебют в зала „Плейел“ в Париж през 1846. Музиката на това написано с фантазия произведение е много добре приета от критиката. Името „Египетски“ е дадено по-късно на концерта, свързано е с мястото му на сътворяване – в храмовия град Луксор, както и с „екзотичния“ характер на музиката. Петият концерт за пиано се появява 20 години след неговия Четвърти концерт за пиано. Между тях са създадени Вторият и Третият му концерт за цигулка, „Каприз във форма на валс“ за пиано и оркестър, „Хаванеза“ за цигулка и оркестър, оп. 83, ми мажор, както и колоритните оркестровите сюити „Алжирска сюита“, оп. 60 (1880) и „Африка“, оп. 89 (1891). Според Сен-Санс произведението пресъздава морско пътешествие. „Екзотичният“ характер на концерта, както и на сюитите, е свързан с хармоничния език на Сен-Санс. В Концерта той използва минорния лад с повишена шеста и седма степен, което придава „източен“ характер на музиката, освен това включва различни звуци, които е чул при пътуването си по Нил, „нубийска любовна песен“ и т.н. Първата част започва с мелодия в пианото, която се разработва хармонично като намек за екзотични дестинации. Редуват се две контрастни теми. А пулсиращата фактура на пианото и на оркестъра сякаш напомнят, че пътуваме по море. По думите на композитора втората част ни отвежда на пътешествие към Далечния изток. Сен-Санс посочва, че основната тема – „нубийска любовна песен“, е чул от лодкари на Нил и е записал мелодията ѝ върху един от ръкавите си. Краят на частта се характеризира с импресионистични звуци, представящи жаби и чуруликането на нилските щурци. Третата част е по-кратка и енергична, изпълнена е с колористични ефекти. Тя е наслаждението от морското пътешествие. Сложната каденца в третата част по-късно е включена в изпитните произведения на напредналите пианисти в Парижката консерватория. Върху тематичния материал на третата част на Концерта Сен-Санс създава през 1899 „Токата“, с която завършва серията от „Шест етюда“ за пиано, оп. 111. Посветена е на Раул Пуньо, известен със своята брилянтна техника.