Шест песни и романса опус 93а

Шестте песни и романса опус 93a за акапелен хор ЙОХАНЕС БРАМС завършва през 1883–1884. Той избира три фолклорни и три авторски текста на поети-романтици. Първата песен е по немски народен текст от района на Рейн и разказва за четири вещици, които наемат гърбав цигулар за танца си през Валпургиевата нощ, като за благодарност премахват гърбицата му. Към фолклорния оригинал на мелодията Брамс се обръща впоследствие още три пъти – в хорови песни от 60-те години и през 1894 – в своите Volkslieder. Втората песен „Момичето“ и петата – „Соколът“ са по сръбски фолклорен текст, за който Брамс ползва превода на Зигфрид Капер. Втората песен се счита за необичайна за класическата немска Брамсова симетричност. Това е така, защото той редува два метрума ¾ и 4/4 – с което се опитва да имитира балканската неравноделност. Другите песни – по текст на Ахим фон Арним, Фридрих Рюкерт и Гьоте в не по-малка степен показват композиторския оригинален подход към хармонията, към нетрадиционната и богата мелодическа красота. Песента „Щастлив път“ по текст на Рюкерт се изпълнява през 1897 при погребалното шествие на Брамс.