Симфония №102 в си-бемол мажор, Hob. I/102

ЙОЗЕФ ХАЙДН и Бетовен имат шанса да се срещнат между 1792 и 1794, годините между двата лондонски периода на Хайдн. След успехите на концертните сезони от 1791 и 1792, представени от импресариото Йохан Петер Саломон, Хайдн е отзован в Австрия от принц Антон Естерхази, където той прекарва следващите осемнадесет месеца. Именно тогава Хайдн дава уроци на млад пламенен човек, наскоро пристигнал във Виена, „някой си Лудвиг ван Бетовен“. Хайдн урежда второ посещение в Лондон възможно най-скоро след това и започва да композира още симфонии преди пътуването, което започва през февруари 1794. Той остава в Лондон през пролетния сезон на 1795, но дотогава Саломон прекратява концертната си серия. Хайдн пренасочва дейността си към „Оперните концерти“, организирани от цигуларя Джовани Батиста Виоти, ръководещ голям оркестър от около шестдесет музиканти. В повечето Лондонски симфонии Хайдн добавя кларинети в оркестрацията, а в няколко включва забележителни ефекти, вдъхновили „прякори“ на творбите. Такъв например е перкусионният „арсенал“ на „Военната“ симфония (№ 100), „тик-так“ акомпаниментът на „Часовникът“ (№ 101) и емблематичното тимпанно соло, с което започва Симфонията „С тремоло на тимпани“ (№ 103). Симфония № 102 от 1794 е създадена по време на второто триумфално посещение на Хайдн в Лондон. Тя няма описателно название, въпреки че заслужава да бъде известна като „Чудото“, заглавието, приписвано вместо това на Симфония № 96. Именно на премиерата на Симфония № 102 на 2 февруари 1795 (а не на по-ранната симфония) полилей пада и се разбива на пода и по чудо не наранява никого. Изследователят на композитора Х. К. Робинс Ландън я нарича „най-шумната и агресивна симфония на Хайдн“. Структурата е обичайната за Хайдн: първата част след бавна интродукция продължава с брилянтно Vivace; втората част е с фина и деликатна звучност, към която Хайдн впоследствие добавя тромпети и тимпани. Темата на това Адажио Хайдн цитира в своето Трио във фа-диез минор, създадено почти по същото време. Менуетът е последван от забележителен „шеговит“ и с оригинален, причудлив тематизъм финал. В някои изследвания темата на финала е определена като хърватска народна мелодия, сравнявана е с „марш, който обикновено се свири в Туропол на селски сватби“. Анализирайки факта, че Хайдн е роден в район на Австрия с голямо имигрантско население от Хърватия и Унгария, дори се стига до предположението за евентуални хърватски корени в родословието му. текст - Милена Божикова