Симфония №1

ФРАНЦ ЙОЗЕФ ХАЙДН пише ре мажорната СИМФОНИЯ № 1 през 1759 в Долни Лукавице, където е придворен музикант при чешкия граф Карл Йозеф Франц Морзин, преди да започне от 1761 тридесетилетната му служба като капелмайстор в двореца на графовете Естерхази. Въпреки, че е посочена от самия автор като неговата първородна симфонична творба, изследователите не са сигурни дали тя наистина е първата от 104-те известни Хайднови симфонии, или първата публикувана. Не е изключено следващите две симфонии, по общата номерация, да са създадени преди това, през 1757 или 1758. Службата при граф Морзин е първата постоянна работа за Хайдн след дългите несигурни години. Неговият самостоятелен живот започва още на 6-годишна възраст, когато е изпратен от родното си село Рорау да учи клавесин и цигулка в Хайнбург, там участва и в църковния момчешки хор, след това прекарва девет години като хорист и в църквата „Св. Стефан” във Виена. Уволнен през 1749 поради израстването си и невъзможността да пее момчешките партии, известно време работи като учител по музика, свири по улиците на Виена, преписва ноти, но вече и композира. Постепенно става известен, търсен и като изпълнител, и като педагог и спечелва покровителството на графиня Тун, която го кани за свой учител по пеене и клавесин. Именно тя го препоръчва на барон Карл Йозеф Фюрнбург, който го приема в своя дворец като цигулар в устройваните квартетни вечери и за него Хайдн създава първите си квартети. Барон Фюрнбург от своя страна го препоръчва на граф Морзин, при когото получава добра заплата и удобно жилище, което му позволява и да се ожени. Като капелмайстор в двореца, Хайдн разполага с неголям оркестър, за който пише първите си симфонии. В тях, по думите на неговия изследовател Филип Даунс са „семената на бъдещето, творбите му вече показват богато изобилие на музикален материал и дисциплиниран, но многообразен изказ“. Както повечето от ранните симфонии на Хайдн и неговите съвременници, Първа симфония е все още в три части, по-късно „бащата на симфонията“, както е широко популярно да го наричат, ще оформи класическата стройна четиричастна форма с въвеждането на Менует преди финала. Още началното Престо е изпълнено с типичната Хайднова динамична енергия, то започва със стремително движение от пианисимо до фортисмо в рамките само на девет такта – похват, наречен „манхаймско крешендо“, често използван от творците на Манхаймската школа. Умелото следващо разгръщане на тематичния материал с изобретателно съпоставяне на мажорно и минорно звучене създават представата за играта на светлина и сянка в музиката. Бавното движение в неголямата втора част напомня достолепието на танц в галантен стил, това Анданте е контрастната средина в тричастния цикъл. Финалното жизнерадостно Престо отново връща находчивите изненади с внезапни промени в динамика и текстура в стремителния музикален поток. текст - Анди Палиева