Дивертименто

ДИВЕРТИМЕНТО от Игор Стравински е авторска транскрипция на неговия неокласически балет в едно действие и четири сцени „Целувката на феята“ (1928), създаден по приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Снежната кралица“. Написан е по повод 35-годишнината на Пьотър Илич Чайковски по поръчка на известната руска балерина Ида Рубинщайн. Представен е премиерно в Париж на 27 ноември 1928, хореограф е Бронислава Нижинска. По-късно през 1950 балетът е преработен за Джордж Баланчин и Нюйоркския балет. В диалозите с Робърт Крафт Стравински не уточнява от кои пиеси на Чайковски е черпил вдъхновение. Споделя, че при подбора на музиката се е водил от това нито една от тях да не е оркестрирана от Чайковски, затова използва само пиеси за пиано и песни. Избира „Снежната кралица“ на Андерсен, защото в нея вижда алегория на самия Чайковски – целувката на феята върху петата на детето е музата, белязала гениалността на Чайковски при раждането му. През 1932 заедно с полския цигулар Самуел Душкин Стравински създава известния аранжимент на „Целувката на феята“ само за цигулка и пиано, озаглавен „Дивертименто“. Две години по-късно (1934) той оркестрира същата музика в едноименна концертна сюита. В нея използва почти половината музика от оригиналния балет. Преработва я през 1949. „Дивертименто“ се състои от четири части: „Симфония" е взета от първата сцена на балета и описва дезориентирана майка, изгубена с детето си в буря. Както в приказката на Ханс Кристиан Андерсен духовете на феята открадват бебето от майката. Следващата част – „Швейцарски танци“, описва годежното тържество за детето, което вече е възрастен мъж. В „Скерцо“ феята води младия мъж до мелница, където годеницата му е с приятелите си. Музиката в последната част – „Pas de deux“, е очарователна със своята изящност. Известен със своите транскрипции, през 2015 цигуларят Дмитри Ситковецки създава версия на „Целувката на феята“ от Стравински за цигулка и симфоничен оркестър, написана по поръчка на Камерния оркестър „Orpheus“ и премиерно изпълнена от носителя на „Грами“ цигуларя Августин Хаделих в „Карнеги Хол“. Ситковецки споделя, че оттогава той я свири многократно – в Москва, Токио, Любляна, Израел и др.: „Това е прекрасна музикална творба в четири части – пълна с мотивите на Чайковски в причудливите ритми на Стравински и майсторската оркестрация. Тя изисква не само виртуозни солисти, но и виртуозен оркестър“. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова