Адажио за струнен оркестър

Между монументалните си творби в последните години, Емил Табаков създава и няколко пиеси в концентрирани по-малки форми. Като пропитите с вглъбена възвишеност „Вокализ” за соло виола и смесен хор от 2012 (преработен през 2016 за виола и струнен оркестър специално за Юрий Башмет и ансамбъла „Московски солисти”) и „Адажио” за смесен хор и вибрафон (2016). На 17 юли 2016 в село Баня, където обичайно пише музиката си през лятото, завършва партитурата на „Адажио” за струнен оркестър. „Рядко пиша в такива малки форми” – разказва композиторът – „Предимно си представям „Адажио” за струнен оркестър. Като познатите Адажия от Албинони, Петата симфония на Малер, Барбър. Струнният оркестър има много големи възможности. В него, за разлика от духовите инструменти, може да се използват повече и интересни технически средства. Първата творба, която написах на 14 години, беше Две вариации за струнен оркестър и тимпани, дирижирах премиерата на 17 години с Русенската филхармония. Като ученик в Музикалното училище сформирах Камерен струнен оркестър, с който изнасяхме концерти. После като диригент на „Софийски солисти” в още тънкости опознах спецификата на такъв тип състав, на ансамбъла посветих Концерт за 15 струнни, правил съм и транскрипции. Но това „Адажио” за струнен оркестър е съвсем различна пиеса. То е бавно, тихо, лирично, в унисон с настроението, което тогава съм имал”. Табаков не обича да огласява музикалните си послания, предпочита творбите му да резонират свободно, емоционално и мисловно, в съзнанието на слушателя. Пиесата е изградена с две теми, със солираща цигулка, солиращи виоли и виолончели. В графичната прозрачност на сонорната минорна акордова фактура мотивното развитие на тематичния материал постепенно разгръща и динамизира формата. Премиерата на „Адажио” за струнен оркестър е на 1 март 2019 във Варна с оркестъра на Варненската опера под диригентството на автора. текст - Янина Богданова