Симфония №1 в ла бемол мажор, оп.55

Първоначалната идея за СИМФОНИЯ № 1, ла бемол мажор, оп. 55 на Елгар е базирана на живота на генерал Гордън и датира още от 1898, но композиторът не я осъществява и продължава да я обмисля през следващите години. Близкият му приятел Алфред Родевалд му предлага да продуцира творбата. Елгар отказва на това предложение, като приема поръчка от Комитета на фестивала в Лийдс да напише симфония за фестивала през 1904, но после бързо променя решението си и отново отказва, тъй като съзнава, че срокът е кратък и му трябва още време. Малко след петдесетия си рожден ден, през 1907 той започва да работи сериозно върху своята първа симфония. Произведението е напълно различно от първоначалния замисъл. Симфонията не е програмна, а дълбоко лична, наситена е с контрастни емоции. В тази посока композиторът вижда перспективата пред симфонизма след Бетовен. В подкрепа на това е и изказването му в лекцията, която изнася през 1906, посветена на симфониите на Брамс, които са на почит в Англия по това време: Мисля, че симфонията без програма (или сюжетна линия) е най-високото развитие на изкуството... Някои писатели са склонни да твърдят, че симфонията е мъртва. Може би формата е донякъде нарушена от злоупотребата на някои от нейните почитатели ... но когато се появи търсещият гений, тя може напълно да се възроди. Първа симфония започва с въведение, отбелязано с Nobilment e semplice (Благородно и просто), в което, повлиян от лайтмотивната техника на Вагнер, Елгар въвежда разгърнатата съдбовна тема, която прозвучава в четирите части. Последвана е от контрастната патетична първа тема и лиричната втора тема. Емоционално наситената първа част, в края си сякаш угасва с реминисценцията на съдбовния мотив сега в пианисимо. Контрастният тематизъм е характерен и във втората част, която е последвана без прекъсване от третата част – благородно и вълнуващо Адажио, определяно като най-съвършената и лирична музика в творчеството на Елгар. Наситената с драматизъм четвъртата част завършва с триумфален маршов финал, в който темата от въведението звучи тържествено преобразена като апотеоз на несломимия човешки дух. Премиерата на Първа симфония е на 3 декември 1908 в Манчестър с Хале оркестър под диригентството на Ханс Рихтер. Симфонията има незабавен успех, Елгар е аплодиран на сцената многократно. Четири дни по-късно със същия успех е изпълнена в Лондон, а през първата година има около 100 представяния. След тази оценка на публиката и триумфът на Концерта му за цигулка (1910), Втората му симфония (1911) е приета резервирано. След 60-те години на ХХ век благодарение на звукозаписите на много от произведенията на Елгар интересът към творчеството на композитора се съживява и симфониите му се изпълняват от водещи диригенти и оркестри. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова