"Стабат матер" за сопран, алт, женски хор и камерен оркестър

За краткия си 26-годишен живот ДЖОВАНИ БАТИСТА ПЕРГОЛЕЗИ се превръща в един от най-значимите композитори, благодарение на ранната си опера буфа „Слугинята господарка“ (1733), а „Stabat Mater“ (1736) изненадващо се превръща в най-разпространяваното произведение през ХVIII век. Издателите са твърдяли, че публикуването на всяко негово произведение, би гарантирало печалба. Освен това „Stabat Mater“ претендира и за позицията на най-често аранжираната творба: Й. С. Бах я използва в своя транскрипция по Псалм 51, „Tilge, Höchster, meine Sünden“; през 1776 г. е аранжирана за четириглас с добавени дървени духови инструменти; Паизиело и Салиери също я преработват; а през 1831 г. Алексей Лвов я адаптира за голям оркестър, хор и солисти, “единствено подходящи” за императорския дворцов храм в Русия. Повод за написването на творбата е поръчка от братството Кавалиери дела Вирджине де Долори в Неапол, което е ползвало „Stabat mater“ на Алесандро Скарлати за своите чествания на Разпети петък преди да решат да обновят музиката. Предполага се, че Перголези, приема поръчката в състояние на влошено здраве. Според сведенията е бил болен от туберкулоза. В началото на 1736 г. той се оттегля във францискански манастир близо до Неапол, разпорежда се с ограниченото си имущество и два месеца по-късно умира. Успява обаче да завърши „Stabat mater“ и „Salve Regina“, докато е в манастира, като в ръкописа на „Stabat mater“ се откриват признаци на бързане в композирането. Произведението е написано по средновековната латинска секвенция (XIII век) за страданието на Мария („Stabat mater dolorosa“) пред кръста на разпънатия Христос. Стоеше майката скърбяща,плачеща до кръста, На който Синът й е разпънат. Душата й стенеше, тъгуваше и скърбеше като пронизана от меч. О, колко печална и съкрушена, беше тя благословената, Майката на Единородния! Перголези отразява текста с дълбока човешка съпричастност, „благочестие и преданост“, естествена изразителност, мелодическа грация и промяна в полифоничния стил, на което се отдава успехът на творбата. текст - Милена Божикова