Симфония №8 в ми бемол мажор

Монументалната ОСМА СИМФОНИЯ на ГУСТАВ МАЛЕР, наричана „Симфония на хилядата”, е сред онези грандиозни финални кулминации, редом с късните опуси на Скрябин и Рихард Щраус, които на границата между ХІХ и ХХ век увенчават епохата на постромантизма, изчерпвайки докрай идеята за хипертрофия на симфоничния жанр. И разрастналите се до предела на възможното във времето и пространството симфонични платна естествено пораждат търсенията на техния антипод в обратна посока (появяват се първата Камерна симфония и монооперите на Шьонберг). Един от най-дълбоките философи в музиката, Густав Малер осмисля в своите творби вечните теми – човекът в неговото общуване със света, с природата, с Бога, в съкровените му интимни размисли или в големите обобщения за живота и смъртта. Композиторът намира пълна изява на творческия си потенциал в два жанра - симфонията и песента, като постоянно търси връзката между тях. Неговите вокални цикли са с оркестров съпровод, а теми, образи и конкретни музикални мотиви от „Странстващият калфа” и „Вълшебният рог на момчето” проникват в първите му симфонии, в солиращи гласове или мащабни хорови платна. И финалният апогей на тази линия са Осма симфония и симфонията- кантата „Песен за земята”. Осма симфония се ражда през лятото на 1906 във вилата край Вьортерзее, близо до курорта Мария-Вьорт в Каринтия, където Малер обикновено прекарва отдиха си след закриването на сезона на Виенската опера, чийто директор е от 1897. Там са били завършени и предишните му четири симфонии, песенният цикъл по Рюкерт и „Песни на мъртвите деца”. След трите чисто инструментални Пета, Шеста и Седма симфонии, Малер отново се обръща към идеята за вокално-симфоничен опус, в необи- чайна двучастна форма, върху текстовете на католическия химн от ІХ век Veni Creator Spiritus (Ела, о Дух животворящи) на латински език и заключителната сцена на трагедията „Фауст” от Гьоте. И за разлика от преобладаващия трагично-песимистичен тон в повечето от неговите симфонии, тук Малер търси позитивното, жизнеутвърждаващо внушение в обединяването на двете измерения - Божественото и Човешкото начало, чрез силата на любовта. Всъщност първоначалният план бил за четиричастна симфония, като крайните два вокални химна обрам- чват две инструментални средни части: 1. Hymn: Veni Creator; 2. Scherzo; 3. Adagio: Caritas („Христианска лю- бов“); 4. Hymn: Die Geburt des Eros („Раждането на Ерос”). Но много скоро трите последни части били заменени от драматичната кантата по заключителната сцена от втората част на „Фауст” (пътуването на душа- та на Фауст, спасен от ръцете на Ме- фистофел и възнасянето му в небе- сата), олицетворяваща идеята за из- купление чрез вечната женственост (das Ewige-Weibliche). Според Рихард Шпехт, биографът на Малер, той не е споменавал този четиричастен план, докато е споделял, че когато е намерил химна Veni Creator напълно си е представил произведението: „Веднага видях цялата творба пред очите си и само трябваше да я напиша, сякаш ми беше продиктувана”. И считал, че всичките му предишни симфонии са само прелюдии към Осмата, която била неговият „дар към нацията”, най-голямото му творение. „Представете си, че Вселената започва да звъни и звучи. Вече няма човешки гласове, само кръжащи планети и слънца”. Симфонията била завършена много бързо, само за няколко летни седмици. Партитурата е за огромен ор- кестър в петорен състав, два смесени и детски хорове и осем солисти. Във втората част солистите са в ролите от драмата на Гьоте – трите сопрани са Magna Peccatrix (грешницата), Una poenitentium (каещата се, по-рано известна като Гретхен) и Mater Gloriosa (Дева Мария), двата алта - Mulier Samaritana (самарянка) и Мария Египетска, тенорът е Doctor Marianus, баритонът - Pater Ecstaticus, басът - Pater Profundus. Първото изпълнение било на 12 септември 1910 в Мюнхен. Подготовката започнала още в началото на годината с избора на хорове от Мюнхен, Лайпциг и Виена, а диригентът Бруно Валтер избирал солистите. През следващите пролетни и летни месеци всички изпълнители се готвели поотделно в своите градове и се събрали в началото на септември в Мюнхен само за трите генерални репетиции под ръководството на Малер и неговия асистент – младия Ото Клемперер. За премиерата била избрана огромната концертна зала Neue Musik-Festhalle, а импресариото Емил Гутман рекламирал творбата като „Симфония на хилядата”, названието, с което тя останала известна в историята. На премиерата присъствали знаменити личности- композиторите Рихард Щраус, Камий Сен-Санс, Антон Веберн, писателите Томас Ман, Стефан Цвайг и Артур Шницлер, театралният режисьор Макс Райнхард, младият диригент Леополд Стоковски (след 6 години той дирижира първото изпълнение на симфонията в САЩ с Филаделфийската филхармония). Успехът бил огромен, аплаузите продължили повече от 20 минути, а Томас Ман същата вечер изпратил писмо на Малер, в което го нарекъл „човекът, изразил изкуството на нашето време в най-задълбочената и най-свята форма”. Това била последната премиера на негова симфония, в която композиторът лично участвал – само осем месеца след този триумф той умира на 50-годишна възраст и последните му завършени творби – „Песен за земята” и Девета симфония прозвучали по-късно под диригентството на Бруно Валтер. Но в следващите три години Осма симфония била изпълнена около 20 пъти из цяла Европа, по-късно и из целия свят, възприемана като една „хорова симфония на ХХ век”, чиято високо хуманна стойност за съвременниците сравнявали с Бетовеновата Девета симфония.