Сюита "Дон Кихот"

Георг Филип Телеман създава две творби по романа на Сервантес. Едната е Серенадата „Дон Кихот на сватбата на Камачо“ (ориг. заглавие на немски: „Don Quichotte auf der Hochzeit des Comacho“), а другата – забавна програмна Сюита „Дон Кихот“ за струнни инструменти и бассо континуо. Серенадата е завършена през 1761, когато Телеман е на 80 години. Все още има спорове дали Сюитата е от същото време или е създадена по-рано. Надделява мнението, че Сюитата е написана във Франкфурт около 1720. Телеман назовава своята програмна сюита „Бурлеска за Дон Кихот“ (ориг. заглавие на френски: „Burlesque de Don Quichotte“). Състои се от осем части със заглавия на френски, които представят епизоди от живота на героя. Музиката е образна, на места илюстративна. Сюитата започва с френска увертюра. Частите ѝ изобразяват различни приключения на Дон Кихот и неговия слуга Санчо Панса: Пробуждането на Дон Кихот (Le réveil de Quichotte), при което той се провиква и заспива, докато звучи сигналът за тревога; Атаката му срещу вятърните мелници (Son attaque des moulins à vent); Любовни въздишки за принцеса Дулсинея (Ses soupirs amoureux après la Princesse Dulcinée), която всъщност е момиче от фермата; премеждията на Санчо Панса с шегаджии – Санчо Панса е измамен (Sanche Panse berné); лудешки галоп на стария кон на Дон Кихот Росинант – Галоп на Росинант (Le galope de Rosinante); галоп на Магарето на Санчо Панса (Celui d'ane de Sanche); Сънят на Дон Кихот (Le couché de Quichotte) – накрая Дон Кихот заспива, мечтаейки за следващата си авантюра. Особено изразителни са галопът на магарето на Санчо Панса и нападението на Дон Кихот над вятърните мелници. текст - Елисавета Вълчинова-Чендова